Никарагуанеца, щуките и костенурката :)

Чудите каква е връзката между трите, сега ще ви разкажа за успешния ми излет. :) По тъмно се измъкнах от нас - кафе, шоколад, 2 банана и газ. Стигнах до водоема, а от водата се издигаше пара, чуваха се звуци на горски птици, а аз мятах с надеждата за някой трофей - това харесвам най-много на есента.

След час и нещо мятане без удар реших да нагазя навътре в папура и да тествам една дупка. Понеже беше плиткаж сложих shortbill-a цвят baitfish silver, горкия на нищо неприлича вече, целия е одран от битки с щуки :) . Първо мятане - нищо, но на второто пак му се наложи да влезе в битка!

 Щуката скочи 1-2 пъти, държах я докато не се умори, за да мога лесно да я прекарам през папурите. Щрак - щрак и цоп обратно във водата.

Докато се разхождах срещнах един мой стар познат - Никарагуанец. Винаги ми е бил интересен събеседник не само заради интересния му български език, а по-скоро заради интересните му истории:) Например как като студент пренасял в самолета папагал АРА до България, който лично хванал в джунглата. През разказите с акули, които баща му ловял, до за какво е похарчил парите от 5-цата от тотото - 60 хилки. За да обобщим: поживял е малко като Чичо Чарли:) Разлафихме за тайни underground места и продължих да ловя.

На едно място осеяно със закачки и водорасли имаше прозорец 2 на 1 метър, метнах пак същия shortbill 65, действам на принципа на програмистите, щом нещо работи добре не го пипай:) С първото мятане зад него се спусна голяма вълна, от която ме удари адреналина в петите и подходих аматьорски и не изчаках да го глътне ами и го изкарах от устата, буквално съвсем леко я закачих. Изчаках 2 мин преди да метна пак, в повечето случаи щука след атака пак се настройва за изстрелване. Но е добре да се изчака една минута вместо веднага да се бомбандира с примамки особено от двама човека. Направих си проводката, щуката не прояви интерес и точно преди да извадя на 5 см от водораслите вълната тръгна отново. Бях 100% сигурен, че ако спра ще се усъмни и продължих да водя туичвайки в самите водорасли това направо изкара зъблата извън нерви, засили се и го изяде с водораслите. Започна битката... рибата се заби под туфата и рязко потегли под един дънер близо до брега. Напънах, но се беше забила яко, помислих си - загубих рибата!!! Метнах въдица на страни, хванах плетеняка и подръпнах, не усетих рибата, а че просто воблера се беше закачил, хванах флуорото, пробвах се да го откача и с изненада установих, че петнистата е още там - преминахме на ръкопашен бой:) Успях да измъкна рибата, беше лапнала целия воблер + 6-7 см от флурокарбона YGK 0,50мм. Беше раздран съвсем леко.

Докато се кефих и снимах новия ми модел до мен нещо мръдна в шумата. Оказа се огромна червенобуза костенурка, явно се е подлъгала напечена от слънцето и е излязла, след което температурите са паднали и не е успяла да влезе във водата.

Трябваше да съм се прибрал още преди 1 час ,че в нас щяха да идват майстори, но закъснението и мрънкането на жената определено си заслужаваха, получиха се страхотни снимки, които си имат цена - целия бях мокър и в кал:)

Автор:

Михаил Петров