След дълго чакане най-после пристигна новата ми лайт въдица, а именно Tailwalk Salty Shape Dash Micro Gamer. Предлага се в три варианта, като аз избрах средния с акция до 12 грама. Чакането не може да се нарече съвсем дълго, защото всъщот нямах много време за ловене с лайт, тъй като търсих по-едри хищници по морето. Все пак ми беше нервно, че нямам въдица и с нетърпение чаках доставката до България, а след това и самото съобщение, че ме очаква в офиса. Станах сутринта и правех планове за пъстърва ли да отида, за костури ли...и реших да е за язовирски костурчета. Получих съобщението и отидох до офиса. Бях си поръчал и малко силикони на френската марка Fiiish, тъй като вече втора година ги използвам целогодишно, а не само зимата. Oще не съм си избрал макара, нямах възможост да сложа по-тънко влакно и ловях с 0.8, макар че на въдицата пише максимален размер 0.4. Бях на вода около 13 часа, не особено подходящо за риболов време. Освен, че не се очакваше кой знае каква активност на рибите, то и жегата и слънцето бяха нещо неприятно за мен. Отпуснах аванса и облових едно заливче с течаща вода, където риби не срещнах. Преместих се на познато място и още с първото подаване боцнах малка бяла рибка.
Реших, че там ще е по-удачно място и слязох до водата. Там вече стана риболова с няколко костурчета.
Имаше течение и едно парче скъсана корда постоянно идваше пред мен и все го закачах. Поиграх си малко да го закача и изкарам, за да не ми пречи. След малко още едно от същата се появи. Нещо ми бягаше, мислех че е от движението на водата, но се оказа от движение в другия край на линията. Успях да го докопам с ръце и да извадя кордата, а на другия край ме чакаше един шарко. Предния път на това място хванах подобен размер на силикон, този беше на пружина, но не хвърлена от мен. Беше изключително наранен в областта на устата. Явно доста веме е стоял така и се е борел за живота си.
Пуснах шаранчето, а кордите прибрах, за да няма други пострадали.
Имаше много дребна риба пред мен, окомерно около 200 квадратни метра бяха покрити от дребни каракуди. Използваха завихрянето на водата, както и близостта до хората, където корморани, гларуси и пеликани не смееха да припарят. Намазах силикона с атрактант, тъй като по-едрите мирни риби гонеха и пробвах да хвана някоя, но без успех.
Изненадващо за мен костурите бяха в най-голямото течение, където ми беше трудно да облавям близо до дъното, а над него беше ясно, че риби няма да намеря. Имаше обратно течение и линията трудно се държеше изпъната. Имаше едно точно определено място, през което успея ли да прокарам следваше удар.
Рибки имаше доста, с идентичен размер като дължина. Някои обаше бяха сииилно угоени и приличаха на тавички, като тъпкани с гранули шарани бяха.
Излязоха и няколко по-едри рибки, които умело се впускаха в течението, а аз със сгъната въдица се борих с тях. Определено ми допадна повече от досегашната ми лайт въдица. Имаше и някое по-едро рибе.
Пробвах на воблер, но силното течение не ми позволи да го водя, а в по-тихото каракудите не ме оставяха да направя чиста проводка.
За постигане на по-голяма дистанция, а и да разнообразя риболова сложих един Power Tail в натурален цвят. Още с вдигането от дъното ме взе рибе, последвано от още няколко такива при следващите кастове.
Върнах се пак към силиконите, като наблягах на по-големите глави 8 и 10 грамови глави, за да мога да слизам до дъното в бързея. Само отлепянето от камъните беше достатъчно течението да понесе силикона и да го приведе в работно положение, а от мен се искаше само след тока по линията леко да ги ковна с връхчето.
Преместих се на по-тихо място, за да направя малко тест с кастинга и чувствителността на въдицата. 10 грамовата глава със силикона и куката ставаха с общо тегло 15 грама – с 3 повече от горната акция. Мястото беше плитко и тинесто, а влакното прекалено дебело, но все пак се убедих в чувствителността на въдицата. И така дойде време да приключвам с обедния риболов, но скоро ще се върна пак да ги набоцкам мъниците.
Автор: Александър Мечев
Feedback