Tailwalk Backhoo Rise - лайт въдицата, която може всичко!

Tailwalk Backhoo Rise - лайт въдицата, която може всичко!

За да реализираме успешни кълването и изваждане на едри риби, безспорно ни е необходима добра екипировка. Правилното водене на успешни и едри примамки е възможно със специална въдица. Твърдите пръчки ще направят играта груба с големи амплитуди, а меките ще се огънат от съпротивлението. Важно е въдицата да е еластична, това гарантира и не-травматичното изваждане на улова, защото течението многократно ще увеличи натиска от куките върху тъканите на устата, отделно силните тръскания ще увредят гръбначният стълб.

      През април след старта на тазгодишния пъстървов сезон се екипирах със спинингова въдица Tailwalk Backhoo Rise 632 ML, препоръчана от приятел Т. Али -  която тествах още на следващия излет. Бях на реката по обяд, разпънах пръчката - първи замятания - туич и нормални проводки, тя показа стабилно поведение и добър строй, доста жилава и стегната. Водеше отлично малки и големи воблери, замятах с изключителна прецизност, а с блесни с различни размери изобщо сработваше страхотно - усещах всеки оборот на листото :)

Не след дълго в широк, разлят бързей последва и първия удар на добра риба, която не се закачи…Викам си не ми е на късмет. Още на следващия дебел бързей, обаче ме атакува едра американка, над 1,5 кг, която влизайки в силното течение, под мен, показа наяве възможностите на въдицата. Държейки рибата от високия, отвесен бряг, имах възможността да усетя пръчката и всяко малко движение на рибата, след което придвижих пъстървата по течението. Преди да я извадя, тя се отдаде на пируети и аванс. Направи ми  впечатление, най-вече лекотата с която такъма прибираше рибата при всяко нейно отдалечаване и тласък. В последствие през целия сезон имах удоволствието да усетя този ефект и при риби с тегло над 3 кг.

Последваха няколко добри излета с не лоши пъстърви, докато се стигна до първия сериозен тест на пръчката с риба 3кг. Реката се беше надула от неколкодневните превалявания, като на едно перспективно, дълбоко място с мощно течение ме удари здрава пъстърва. Още при засичането рибата направи страхотен пирует, при който ясно се видя, че Лъки пойнтера се беше зашил от външната страна на главата, което ме накара да съм по-концентриран при ваденето, за да не загубя рибата. Веднага си пролича сериозната еластичност на пръчката, на няколко пъти американката влиза в течението разви аванс, но при всяко такова действие Тайлуолка я прибираше безкомпромисно. На 3 – 4 пъти рибата премина пред мен и се задържаше в най-буйната част – пръчката беше страхотно балансирана и точна. Последва успешно кепчосване и снимки:

В дните след тази слука имах неприятен инцидент, взе ме риба с капитални размери , която за съжаление счупи предната бланка, между 2 и 3 водач. Пъстървата избяга, за мое щастие успях да я хвана в края на сезона със съвсем друг воблер ,като се оказа 5 кг мъжки екземпляр. При подробно разглеждане на счупената част си спомних за един камшичен удар от закачка върху пръчката. Установих, че тежката блесна беше нанесла щети върху структурите под лака и това предопредели счупването.

     През месеците юни, юли, август и септември се радвах на изключително добра слука, многобройни добри риби, всичките уловени с тайлуолка. Ползвах го дори в големи реки, където винаги съм смятал, че подобна въдица повече ще ме затрудни, отколкото да ми помага при ваденето на трофейни екземпляри.

    В средата на юни имах отново интересна слука в много трудно за контрол върху рибата място. Тежък, дебел бързей, влизащ стремглаво между двата обрасли участъка на реката, изкопал сериозна дълбочина. Рибата ми удари веднага под върбите, стрелна се надолу, без да виждам каквото и да е. Казах си сега е момента да напъна максимално въдицата, защото пъстървата си заминаваше по течението, пък каквото стане. Учудването ми беше сериозно – пръчката се справи чудесно и този път. Спря устрема на рибата, задържа я на място, огъвайки се под тласъците, както на нея, така и на тежкото течение. Постепенно засилих натиска, затегнах аванса и започнах да тегля. На 2-3 пъти ситуацията се повтори, като рискувах само със сваляне на тайлуолка и обиране обратно. Рибата беше в кепа:

През юли беше кулминацията в представянето на такъма. Успях да уловя и най-едрата си риба на медиум-лайт въдица – 3,200кг балканка, закачена на изключително трудно място – висок и отсечен бряг, бързей от моята страна, влизащ тежко под голямо дърво, с около 2кв. м. за някакъв контрол върху рибата. Backhoo Rise-a за пореден път се представи блестящо, като преборването на рибата беше направено само с контрол на пръчката и без никакъв аванс, защото не можех и да си помисля пъстървата да влезе в подмола с паднали клони и закачки. 

Това ме накара да променя виждането си за по-леките пръчки, от една страна по-меки, но също толкова еластични и жилави. Благодарение на правилният за мен избор на въдица в този променлив сезон имах много уловени риби. Много повече динамика и удоволствие в риболова предвид леката и точна въдица. Усещане за всяко движение на примамките и уловените риби. И не на последно място намален стрес и наранявания на уловените риби, защото тяхното здраве и живот е наша отговорност.

Автор:

Асен Рачев

Facebook

Всички права над снимки и текст са обект на авторски права!