Tailwalk Moonwalker AJ 610-ti - микроджиг и малко повече

Tailwalk Moonwalker AJ 610-ti - микроджиг въдицата и малко повече!

Автор: Христо Мурджеев

Риболовът, както всяко друго занимание постоянно се развива и адаптира към търсенията на риболовците – къде обективни, къде преминаващи в нестандартните измерения на това прекрасно занимание. Може би обаче аспекта който през последните години претърпява най-революционно развитие е този, свързан с използването на меки примамки и по-точно снижаване на масата и размерите им до откровено  непонятни за рационалистите мащаби. Именно тук поклонниците на естетиката откриха пристан на въжделенията си сред специализираните въдици на японските производители, изначално профилирани към соленоводен риболов на неголеми придънни риби, обединени под общото название „rock fish”, “mebaru” и ”Aj” или “horse mackerel” – сафридоподобна пелагична рибка от семейството на херингите. Те се оказаха неподозирано подходящи и за сладководни хищници - особено на костур от всякакви размери и съвсем естествено много европейски риболовци установиха, че неповторимия финес, който могат да внасят в риболова, съчетан с практически неограничени възможности и с цял спектър нови усещания е точно това, което са търсили.

Както подобава на дългогодишен ревностен последовател на леките течения, аз постоянно следя новостите и любопитните аспекти както в самия риболов, така и в свързаната с него материална част, към която съвсем естествено не мога да остана безразличен. И която, трябва да признаем, за разлика от други стилове не търпи компромис точно заради  крайните си измерения. В тази връзка открих сред продуктите на японската марка „Tailwalk” редица изключително любопитни предложения. Оказа се, че за разлика от други производители от същия регион, посочената фирма не се ограничава просто с производство на въдици от такава категория, отличаващи се само по дължина, тест и ценови клас, а ги профилира в зависимост от спецификата на риболова и отделните видове риби -  класически за „rock fish”, за дребен такъв, обединен под общото определение „“mebaru”, за дънен и пелагичен джиг “Аj” – всяка oриентирана в максимална степен към конкретните му особености.

Сред този практически огромен избор(във всеки аспект се предлагат по няколко серии) заслужаващ внимание, не ми беше лесно да си избера само едно нещо, чувствайки се като дете в сладкарница, но накрая(и като начало) се спрях на модела MOONWALKER AJ във вариант 610-ti.  ‘Сухите” физически параметри са дължина 209 см, маса 80 гр, тест до 5 грама, кух връх и съдържание на въглеродни влакна 95%, като трябва да подчертаем, че конкретната серия се предлага в няколко дължини и тестови диапазона - всяка с плътен и кух връх, както подобава на сериозен производител с отношение към материята. Съзнателно избрах вариант с кух връх и малко по-висок тест, тъй като исках да разполагам с възможност да варирам в по-голям тегловен диапазон на използваните утеженения и/или размери примамки – т.е. в търсене на някаква универсалност, доколкото можем да говорим за такава при подобен специализиран  продукт. Много приятно впечатление ми направи високото качество на изработка – изключително равномерно, плътно лаково покритие, прецизно монтирана фурнитура, заливки на водачите без излишно количество лак и конец. Като стана дума за водачи, за пръчката са избрани титанови такива с много малък диаметър, ниско тегло и къси крачета, съгласно новите концепции. Всички тези особености в своята съвкупност се отразяват позитивно на цялостната сензорика на въдицата, която за конкретните цели е от изключително значение, като същевременно разтоварва бланката от излишно тегло, но трябва да се има предвид, ако ловим при ниски температури и в подобна ситуация е нужно да подхождаме с внимание, заради обледеняването и свързаните с него последствия. Самата бланка е много тънка и фина,  снаждането между двете колена се осъществява посредством класическа шпиготна втулка, на което и се дължи малкия диаметър и цялостната деликатност на конструкцията. Върхът, както вече беше казано, е кух и не е оцветен в  контрастен цвят, каквато е масовата тенденция при продуктите от този клас.

Много приятно впечатление ми направи нешлайфаното, релефно коляно в естествен цвят, с изключително равномерно полагане и навиване на материала, създаващо характерно усещане за копринена гладкост или пък грапавост в зависимост от направлението, в което плъзнем ръка. Освен чисто естетичния елемент(които е субективен, разбира се), в специализиран американски родбилдърски сайт бях чел, че по този начин се постига допълнителна здравина, доколкото в процеса на шлайфане и полиране същата намалява до 15 % заради отнемането на материал – нещо съвсем логично, за което може да се досети всеки.

След тези първоначални сухи впечатления съвсем естествено едва дочаках отредения за риболов ден, за да пробвам въдицата практически. В първоначалните тестове използвах две макари с тегло 190 и 210 грама, като във всеки случаи цялата система бе безукорно балансирана и позволяваше да се работи с достатъчен комфорт, до степен да можем да се концентрираме върху самия риболов, без нещо да ни дразни. Ръкохватката се оказа изключително удобна, поне за моята ръка(която е нормален размер), с приятна капковидна анатомична форма и оптимално подбрани габарити, позволяващи дланта да се плъзга по нея така, че да можем да поставим показалец върху бланката отпред, или пък да се подпре непосредствено под нея – и в двата случая за постигане на по-голяма чувствителност. Положително впечатление ми направи цялостната компактност на дръжката, което в конкретния случай е само плюс – общата дължина е малко под 30 сантиметра, а от края до задната част на макародържача само 18, както бихме очаквали от деликатна въдица от такъв тип. Материала, какъвто е масовия избор за подобни апликации е гума ева, която е по-хигиенична и осигуряваща дълговечност – нещо естествено, ако вземем предвид изначалното предназначение за морски риболов.

За риболова и експериментите избрах два вида плетени влакна на “Gossen Mebarin”с размер 0.2 и 0.3(каталожния тест по влакно е 0.2 – 0.4) и един модел флуорокарбон на “YGK” с дебелина 0.128 мм. С подобни линии въдицата комфортно изхвърля глави с маса от 1 до 4 грама плюс примамка с размер от популярния изкуствен хирономус на „Бъркли” до петсантиметрови туистери, шадове и прочие силиконови създания. С един грам, който бих определил като минималната комфортна маса, се постига без усилие дистанция около 15 метра, която прогресивно нараства с увеличаване на грамажа и при 3 грама уверено надминава 25, без обаче да имаме последващо увеличение, ако сложим по-тежко утежнение, което ясно идва да покаже, че достигаме предела  на тегловия диапазон. Любопитно впечатление ми направи, че при употреба на волфрамови и оловни глави с еднакво тегло, с първите дистанцията е малко по-голяма, заради по-високата плътност и по-компактни размери. Естествено, масата и формата на монтираната примамка не трябва да бъдат пренебрегвани – обтекаеми такива от тип „червей” стабилизират утежнението в полет и най-малкото не се отразяват негативно на постиганата дистанция, докато една по-обемна такава значително я снижава, заради по-голямото въздушно съпротивление. В процеса на риболов използвах всевъзможни деликатни силиконови изделия с размери от 3 до 6 сантиметра, с които въдицата работи без забележки, осигурявайки пълен контрол и възможности за придаване на игра на силикона. С утежнение до 3 грама и примамка до 5 сантиметра  MOONWALKER AJ позволява практически неограничен набор от анимация – от класическо джигово отлепяне с подскоци до потропване и трептения по дъното или провличане по него, което в редица случаи е изключително ефективен прийом. С по-тежки глави вече не можем да постигнем чист отскок и воденето се превръща по-скоро в анемично тътрузене, което не е непременно лошо, но винаги е за предпочитане да разполагаме с по-широк набор възможности.

За всеки спинингист въпроса за чувствителността на въдицата е от съществено значение, особено при риболов с меки примамки. Съвременните материали на качествените продукти са на много високо ниво, така че едва ли можем да говорим за откровени недъзи, но при MOONWALKER AJ бях в пълна степен удовлетворен от комплексността на усещанията, както може да се очаква от високомодулно изделие. Пръчката позволява отчетливо да се усети потропването на главата при активно водене на твърдо дъно с минимална маса от 2 грама. По върха в спокойно време и при обрана линия докосването може да се проследи визуално при  утежнение малко над грам, като съм убеден, че при варианта с плътен връх 610-ti SL това отчитане би било още по-ясно, като същевременно минималната маса на използваните примамки би паднала и под грам. Същевременно отлично се усещат и най-плахите почуквания на капризния „спортен” костур и съприкосновенията на примамката с подводни препятствия. В това отношение мога да кажа отговорно и базирайки се на практически опит, че дадения модел не отстъпва по нищо на превърналите се в еталон модели „Finezza” na “Graphiteleader” при една по-фина и елегантна конструкция на бланката.

Накрая бих искал да се спра на динамиката на въдицата, във връзка със споменатото вече фино и елегантно коляно. За разлика от класическите въдици за рокфиш, отличаващи се с геометрия със силно изразена коничност, масивен бът(осигуряващи запас от здравина), твърда и бърза бланка с пъргав, работещ връх – концепция, която не без основание някои ползватели определят като откровено колеста, MOONWALKER AJ  може да бъде определен като въдица с бърза акция и параболичен строй при натоварване – общо взето рядък подход във време, когато тенденциите, кога оправдано, кога – не, са да се предлагат на потребителите изключително твърди и бързи пръчки, понякога до степен да ги усещаме като… точилки... За щастие, нашата придобивка е избавена от този недъг и както вече бе казано разполагаме с един много пъргав и бърз параболик, който при манипулиране с примамката работи с върха си без паразитно клатене, позволяващо комфортно да се придава игра на широк кръг и маса примамки, като същевременно при натоварване пръчката реагира светкавично и плавно се сгъва в прогресивна крива, а при прекратяване на действащото усилие се разтоварва мигновено без каквито и да е излишни колебания и инертност. В противовес на стандартните решения, почиващи на базата на дебелостенни, практически неработещи зад върха колена, осигуряващи статична здравина практически единствено с количеството вложен материал, в посочения случай натоварванията се разпределят плавно по-цялата конструкция на въдицата, която оказва динамично съпротивление със своята еластична деформация. Освен всичко останало, така се изпускат и по-малко риби, особено такива с нежни устни, дори при използване на слабо разтегливи влакна. Естествено, трябва да имаме предвид, че независимо от избрания тип пръчки и конструкции на бланката, говорим за деликатни пособия и хамалското отношение във всеки случай води до печални последствия.

Не мога да не отбележа, че MOONWALKER AJ позволява без забележки да се ползват и деликатни твърди примамки, от сорта на воблери, въртящи блесни и клатушки в не прекалено бърза вода. Стегнатия връх при плавно(и модерно) туичване спомага да се придава пълноценна игра на воблери тип „миноу” с маса до 2.5-3.0 грама от сорта на популярните Lucky Craft Humpback Pointer Watch 50, Bassday Sugar minnow 40, Jackall Tiny Fry 50SP и с известна условност по-тежкия Duo Spearhead Ryuki S 45. С упех могат да се употребяват и воблерчета тип „кранк” и „шед” като популярните Smith Camion 32, ZipBaits Rigge 35 и най-фините, превърнали се в еталони Jackall Area Man 22 и Angler's Republic Bug Minnow 20/25.

Що се отнася до блесните, в бърза вода въдицата позволява употребата от най-малките в размер 00, до стандартни номер 1 и максимум 3 по класификацията на Panter Martin. С клатушки  MOONWALKER AJ работи почти плътно до горния край на тестовия диапазон, като при това благодарение на концентрираната маса на примамките се постигат впечатляващи дистанции.

В заключение може да се каже отговорно и обективно, че MOONWALKER AJ и изобщо продуктите на Tailwalk са един отличен избор и вариант за търсещите качество и функционалност любители на риболова, особено в сферата на специализираните пособия, пазара на които у нас и без това е достатъчно свит и ограничен. Особено като се има предвид, че конкретния продукт, въпреки своята профилираност е достатъчно универсален и покриващ широк спектър техники, естествено с обективните си ограничения. А накрая освен всички останали позитивни впечатления, бях изненадан приятно, когато открих, че български представител фигурира официално на сайта на японски производител – нещо рядко за българските мащаби, уви...

Автор: Христо Мурджеев