ВРЕМЕ ЗА ТРОФЕИ

Удари ми почти в краката.Малко преди да измъкна Бластершада от водата.Силен еднократен удар върху примамката.И нищо.И аз не направих нищо.Просто застинах.Инстинкта ми за засичане при контакт по някаква причина не се задейства.Вероятно по-силен инстинкт го притъпи.В следващия миг натисна с огромна тежест и сила въдицата почти вертикално към водата и бясно започна да се отдалечава.Вкара влакното под клоните на една върба залята от водата и започнах да броя разцветките по влакното.Разви почти 80-90 метра през дървото.Погледнах с тревога към останалото влакно в шпулата.Нищо работа за него.Може да го развие за секунди.Трябва да направя нещо и да го спра.Как обаче.Блокира ми въдицата съвсем близо до мен и сега си заминава.Вкарах въдицата във водата,стиснах шпулата и напънах в обратна на клоните посока..Опа.Влакното се откачи от клоните и се изпъна във въздуха.Сега разполагам с целия ресурс на въдицата.И се започна.Свалям въдицата напред навивайки влакното и издърпвам мощно назад.Печеля десет,петнадесет метра и в следващия миг ги губя.Устата и гърлото ми пресъхнаха.Започнах да се уморявам.Той не.Но знаех,че му е трудно.Вероятно повече от колкото на мен.Аз се боря за кеф и слава.Той се бори за живота си.Не знам дали изобщо усеща заплаха за живота си,или просто се разкарва насам натам.Тръгна бързо към мен.Обрах свободното влакно за да възвърна контакта.Дистанцията вече е тридесет метра и намалява.Започнах да оглеждам брега.Къде е най удобно да го хвана.Общо взето никъде.Лопатка,канджа и въже имам.В раницата.Сетих се за една подобна риба преди години.Свалих си колана от панталоните и я вързах с него.И този ще вържа.Само трябва да измисля с какво.Щото тоя път и колан нямам.........

Преди седмица вързах един подобен.Два метра и седем сантиметра.Подхлъзнах се по калния бряг и паднах при него.Ударих го с канджата и му отворих дупка като кратер.От страх не знаех какво друго да направя.

От няколко години спининговият риболов на сом ме е обсебил изцяло. Струва ми се съвсем естествен и може би последен етап в развитието на сладководния речен спининг. Едва ли има нещо по вълнуващо от това да държиш огромен хищник със сравнително лека въдица и да не знаеш изхода на битката. Стигнеш ли до там, там си и оставаш. Другите измерения на спининга не те вълнуват толкова.Както всяка година още от януари ме натиснаха безсънните нощи.Безкрайни битки в сънищата с огромни риби.Преглеждане на оборудването за кой ли път.Подреждане на раницата,смазване на влакната,връзване на възли,тестове на сухо с въдица,която щеше да види вода,чак след два месеца.За първи път реших да не ходя сам по реката.Трябва да споделя тези излети с някой.Както капотата,така и успехите.Егоистично е да ги изживея сам.

И най-накрая дойде пролетта.И се започна.Капо след капо.Седем поред,докато хвана първата риба.

Новият ми другар не беше хващал сом на спининг до сега.Сподели всички капота с мен.Не се отказа.Дойде момента да сподели и успех.

Винаги съм смятал,че пролетта е сезонът на трофейните сомове.Събират се преди размножаването на определени места.Гладни и не особено предпазливи.От средата на март,до средата на април е идеалното време да хванеш трофеен сом на спининг.Рибите са излезли от зимното вцепенение.И се хранят активно.Но водата е все още студена.Трудно се вдигат да атакуват бързо преминаващи блесни и воблери.Затова упорствам с 12-14-16 сантиметрови силикони и глави 30-50 грама.Дълбочина 4-6 метра.Бавна и ленива проводка,без да се отлепям много от дъното.Понякога добавям към силикона по-голяма вибрация и ефект на въртяща блесна.

В топлите дни когато слънцето напича водата,сомът се активизира и охотно атакува големи въртящи блесни и воблери.Но само едно захлаждане или приток на студена вода го пресича и сваля на дъното.Точно тогава е моментът на големите,бавни и тежки силикони.

Въдицата е важна.Отминаха времената ,когато в България беше трудно да намериш подходяща въдица. Пазара е наситен със стотици продукти.Правилно подбраната въдица дава комфорт и лекота при дългите излети.Дори коригира грешки допуснати от риболовеца,недостатъци на макарата и влакното.От една страна такъмът трябва да разполага с достатъчно мощ за да контролираш и затормозяваш рибата в ограничено пространство.От друга страна, трябва все пак да се вмести в някакво разумно тегло. Ако целта са трофейни риби с тегло 50-60-70 и нагоре килограми и дължина от два метра нагоре, то тогава 620-650 грама са минимума като тегло на комбинацията въдица + макара. Много важна част от сомския спининг е дръжката.Тя трябва да е достатъчно дълга,с удобен и дълъг форгриб. На подобни изисквания най-добре отговарят въдиците за офшор кастинг и попинг. С дължина от 240,250 см ,голям сдържащ ресурс, възможно най-ниското тегло и способността да замятат далече леки и тежки примамки са отлични въдици за трофейни сомове.Японските производители обикновено са доста подробни, въдиците са разделени в класове L ML M MH H XH ,и в повечето случаи са рейтнати по влакно или е посочен max drag на въдицата. Това, заедно с другите указани характеристики ни дава доста точна и ясна представа за възможностите на въдицата и какво можем да очакваме от нея.От своя страна европейските производители на специализирани сомски спининги са доста по оскъдни в информацията която ни предоставят. Обикновено са посочени дължина, тегло и теста по примамки. Повечето въдици обаче,които работят добре с примамки 20-30-40-50 гр, нямат ресурса да преборят голяма риба.И обратното,въдиците които биха се справили с  двуметрови и нагоре риби,изобщо не могат да работят с примамки в посочените грамажи. Едва ли някой допуска,че въдица с тест 30-180 грама,работи пълноценно в долната граница на тестовия диапазон.Съвсем естествено изборът ми се насочи към въдиците за офшор кастинг.

 При спининговия риболов на сом, плетените влакна нямат алтернатива. Само те могат да осигурят необходимата здравина при сравнително малък диаметър. Разбира се,да се говори за диаметър при плетените влакна не е особено коректно. Затова аз доста отдавна съм възприел японската класификация на влакната. Тя е най обективна и информативна. Само два показателя, размерът и броят на нишките от които е изплетено, са достатъчни за да добия реална представа за здравината, дебелината и очакванията ми към него.Първото влакно с което успях да хвана трофеен сом беше  UNITIKA UNIVENTURE X8 # 4 с максимален тест PE 4.0 - 60 lb 27.00kg. След няколко брутални късания на различни влакна # 2 и # 3,преминах изцяло на # 4.Използвам го и в #  5  за някои по особени случаи и места. Винаги затягам възлите по линията на брега. Не на ръка, а с помоща на дървен цилиндър с подходяща дебелина и размер.

Същия инструмент използвам и за късане на закачената примамка, когато това е неизбежно. Понякога при силно затягане на късо разстояние, не повече от метър примерно, плетеното влакно да се скъса.Случва се и при чисто нови влакна.Ако отпуснем няколко метра и тогава изпробваме здравината,нещата се променят драстично.Не случайно производителите посочват максимална здравина,която се постига само при определена дължина на тестваната линия.Повода също е задължителен.Почти нямам случай да успея да изкарам трофеен сом под половин час.Това е много време и ако примамката е глътната дълбоко без повод,почти сигурно следва противане и късане на оплетката.Флуорокарбона решава този проблем.Наранява се,протрива се,но държи до края.Това е и целта му.

Също като влакното ,първият флуорокарбонов лидер,който използвах беше Unitika Silver Thread Shock Leader dia (mm) 0.620 - test lb 50 / 25.0 kg.

Все още го използвам.Нямам нито един случай на претриване,късане и т.н.Възелът плетено/флуорокарбон винаги е FG knot.Възел с изключителна здравина и практичност.Правилно вързан и затегнат е сигурен на сто процента и в най-тежките ситуации.За връзката флуоро/вирбел също винаги използвам един възел - двоен клинч.Две намотки през вирбела и две контри отгоре.Изисква мокрене и внимателно затягане.Така построената линия е много здрава и при закачка винаги се къса клинча към вирбела - Savage Gear Eggsnap Swivel,тест 38 кг.В началото изпитах съмнения относно здравината му.Изглежда малък и слаб,сравнен примерно с вирбелите,които използват колегите при риболова на кльонк.А те преследват подобни по вид и размер риби като мен.Отдавна не мисля за него.Върши си работата - не се отваря,не се криви и чупи.

.............През цялото време се съмнявах в тройката на Бластершада. Тая примамка ми я остави един познат колега.Била твърде голяма за него и нямало с какво да я мята.Пробвах я на следващия излет.Чудесна игра.Но не мога да я сваля на дъното.В тая сложна,бърза вода и водовъртежи докато легна на дъното,изтичам извън мястото.А искам да съм по дъното.Да се тътря бавно и лениво.Всеки проблем си има решение.Преместих тройката от горе и закачих отдолу 30 грама тежест.

Съмнявах се и в оная тел,дето нямало как да се откачи.Може и да устиска на големи щуки.Но това което е захапало Бластершада,е по-голямо от всяка щука по света. И вече е доста близо.Има един момент в който разбираш,че си победил.Ако не допуснеш някоя идиотска грешка разбира се.Така миналата пролет изтървах една петдесятка.Опитах да го хвана за челюстта,без да съм го уморил достатъчно.Бигела затворен,аванса затегнат.Само докато го хванах,така се размята,че щеше да ме повлече във водата.Изтръгна се от ръката ми и скъса влакното.

Този път обаче ми се вижда доста по-голям от петдесятка.Няма да допускам грешки.Виждам го.Двата метра ги минава със сигурност.Май е най-големия за тази пролет.Държи го само едното жило на тройката,забито отвън на долната челюст.Страшно съм уморен.Загубих представа за времето.Не знам колко продължи борбата.Вероятно повече от половин час.И той е много уморен.Не мърда.Лежи пред мен като дънер.Не трябва да го оставям да си почива дълго.Разхлабвам аванса,отварям бигела и оставям въдицата на брега.Влизам при него във водата.Имам страхотни ръкавици за зъбати хищници.И те са в раницата.Решавам да му бръкна в хрилете.Пъхам лявата си ръка и понеже куката е отвън,бъркам смело и хващам каквото докопам.Това е.Хванах те!Дали......,нещо не ми харесва в цялата работа.Дърпам ръката си,не излиза.Нещо като клюса се е впило в ръката ми.Глътъчната му челюст със зъбите тъка ме стиска,че усещам кървене.Аз съм във водата,едва се държа по стръмното и тоя змей е заключил ръката ми.Кой кого е хванал.Само ако се размърда и ни завлича и двамата.Вкарвам и дясната си ръка.Хващам челюстта и напъвам в обратна посока,издърпвайки лявата.Излиза бавно, но и бавно ме раздира.Точно на китката.А там са сухожилия и вени.Изваждам ръката си и с изненада виждам,че ме е раздрал,но повърхностно.Мислех,че е станала на кайма.Откачам примамката и я хвърлям нагоре по брега.Това е.Свърши се.Остана само да те вържа и измеря.Раницата е на около три метра от мен.Подпряна в корените на едно дърво.Взимам въдицата,протягам се и прихващам с втория водач дръжката.Дърпам рязко и раницата се търкаля по стръмното към мен......а вътре е въжето.