Как се прави седефен воблер

Изработката на седефен воблер изглежда сложно и донякъде непосилно начинание, дори за някои напреднали воблеромоделисти. Наистина, процесът е трудоемък и отнема повече време, отколкото при направата на стандартна примамка, но резултатът определено си заслужава. Най-малкото, защото купешките воблери със седеф се броят на пръсти, цените им са високи и в същото време, покритието не е реализирано особено качествено.

В настоящата статия, реших да споделя  изработката на един пъстървов воблер, тип миноу,  с линеен размер 55мм. Постарал съм се да опростя процеса максимално, като съм използвал възможно най-малко инструменти и материали, за да бъде той достъпен до най-широк кръг воблеромоделисти. 

Разбира се, това е само статия, целяща да запознае и даде насоки, а не детайлно ръководство за ръчно изработени воблери, което да засегне абсолютно всички детайли.

И така, да не губим време, а да изберем материал за заготовката. При изграждането на седефеното покритие, теглото на воблера нараства значително, като при тънък миноу, това нарастване може достигне 20%  и повече. Поради тази причина, за материал съм избрал балсово дърво, чиято плътност е изключително ниска и ще позволи воблерът да бъде достатъчно утежнен, като и след финалното покритие, теглото му да не превиши планираното.

Балсата се обработва лесно, като  макетен нож и парче шкурка са напълно достатъчни за оформяне на заготовката.

 

 

В случая използвам парче от балсова дъска с дебелина 6мм, което е напълно достатъчно за изработка на стандартен миноу, предвид удебеляването на воблера след полагане на седефеното покритие и защитните слоеве лак или смола.

Дали формата на примамката ще бъде предварително очертана върху парчето дърво  с молив или ще се кара „на око“ и „по усет“,  в крайна сметка не е от значение, важен е крайният резултат.

 

 

След като заготвката е оформена, с помощта на на тънко трионче, правим прорез за арматурата.

 

 

 

След поставянето на арматурата, утежнение може да бъде поставено непосредствено под нея, в канала или пък да бъде издълбано уширение. Аз съм избрал втория начин. Уширението най-лесто се постига с мултишлайф, но може и с длето или друг инструмен. Балсата е достатъчно мека и лесна за обработка, което дава голяма свобода при избора на инструменти.

 

 

За направата на арматура съм използвал неръждаема тел 0.8мм и клещи с кръгли челюсти. Има и по-прецизни варианти, но този е най-лесен, като резултатът в сръчни ръце е напълно задоволителен

 

 

След инсталиране на арматурата в канала, залепяйки я, постявяме утежнението и воблерът е готов за запечатване.

 

 

За запълване на канала използваме кит, епоксидна смола, лепило или друг подходящ метриал.

 

 

След като пълнежът изсъхне, обработваме с няколко размера  шкурка и оформяме тялото на воблера финално.

 

 

По желание, можем да пробием отвори за бъдещите очи, след което воблерът е добре да бъде импрегниран, грундиран, обработен с течен кит или друг защитаващ дървесината материал, който в същото време доизглажда заготовката.

 

 

Нашата примамка  е чисто бяла и готова за украсяване.  Преди да положим така наречения седеф, можем да нанесем някои цветове:

 

 

Вече можем да пристъпим към лепенето на седефа, който всъщност представлява миден фурнир, известен като mother of pearl и се продава на тънки листове. Листовете са крехки и чупливи, и трябва да се обработват много внимателно.

Отрязваме парче, което ще ни бъде достатъчно за двете страници на воблера.

 

 

Фиксираме го с помощта на хартиено тиксо върху работна дъска и с помощта на чертожна линийка и макетен нож, надраскваме успоредни линии, разположени под ъгъл. Като резултат, получаваме ромбчета, които наподобяват люспи.

 

 

 

 

Подлепяме с широко хартиено тиксо, за да не падат парчета. Очертававаме воблера  и изрязваме 2 страници.

 

 

Залепяме страниците върху воблера, така че тиксото да остане отвън, а седефената повърхност върху воблера. В случая съм използвал епоксидно лепило, но може да се използват и други видове лепила. Пристягаме добре с ластици и изчакваме лепилото да се втвърди добре.

 

 

След като лепилото изсъхне, махаме ластиците и отлепяме хартиеното тиско.

Седефът вече е залепен върху нашия воблер, който все още е твърде неугледен. За да се постигне финалния резултат, трябва да преминем през няколко цикъла лакиране – заглаждане.

 

 

В случая, за лакиране съм използвал полиуретанов лак. Потапяме, оставяме да изсъхне добре, след което минаваме първо с по-едра, а после с по-фина шкурка, без да прекаляваме, за да не свалим и залепения седеф. Топим отново в лак, чакаме отново  да изсъхне и отново търкаме с шкурка. Това се повтаря, докато воблерът не стане идеално гладък, обикновено 3-4 цикъла. След като воблерът е загладен, по желание можем да оформим глава от алуминиево фолио, а можем и направо да пристъпим към рисуване.

 

 

Финално, поставяме очи и лопатка, лакираме още веднъж, монтураме куки и нашият воблер е готов за приключения.

 

 

В заключение можем да кажем, че изработката на един седефен воблер отнема немалко време, а ако искаме примамките ни да изглеждат наистина добре, е нужен дългогодишен опит, постоянство и инвестиция в качествени материали и инструменти. За сметка на това, всяка риба, уловена на собственоръчно направена примамка, носи двойно  повече приятни емоции. Но не бързайте да се радвате, негативните емоции също са двойни – когато скъсате примамката :)

Ваньо Контев

Всички права над снимки и текст са обект на авторски права!