Неведнъж сме се убеждавали, че хубави риби се вадят в най-големите мизерии, като изведената канализация на Созопол в морето или пък едри пъстърви насред сметищата в циганските махали. Аз не заложих на размера, а до някъде на бройката и спокойствието.
Толкова бе спокойно, че се зачудих дали да ходя отново там. Причините са много - трудно и опасно преминаване на водопади, катерене по мокри и трошащи се скали, преминаване през сипеи, където ясно личат скорошно паднали огромни късове скали. Видно и от снимките подходите са два - от горе надолу и от долу нагоре по течението. Ждрелото бе толкова стръмно, че бе невъзможно да кривнеш вляво или вдясно, дори през повечето време трябва да вървиш в самата река.
Взех да се замислям кой ли ще ме намери там, ако случайно си счупя крак или нещо друго ми се случи на това място. Там се срещат не рядко мечки, така че те биха ме избавили от мъките. За самостоятелно прибиране и дума не може да става. Засякох на връщане времетраенето на стегнато темпо до колата - 1 час през който никъде няма покритие мобилен оператор.
Но нека напишем и нещо за риболова. Онзи риболов, който щеше да е само разходка и все повече започвах да се убеждавам в това, с преодоляването на всяко следващо вирче. Реших, че и аз ще изпитам непознатото чувство да пия едно студено КАПОчино, докато не видях първата рибка след блесната си. След пауза в края на вира, съвсем в плиткото последва и удър, но без закачане. Разбрах че рибите са в дълбокото и за бързата вода предпочетох да сложа неразловения от мен 3-ри грамов Daniel на Jackson. Вероятно същата риба успях да хвана с първата проводка.
Не знам след предишно уловяне или нещо друго, но рибата бе със силно дефомирана челюст, което я принуждаваше да повтори атаката.
От същия вит, но в начаолото му и в бързея успях да хвана още една риба на клатушка Yarie T-Fresh EVO.
Гледайки снимката ме хваща яд, че не съм уловил красотата на тази риба. Може би и заради предната с деформацията, но тази ми се видя самата прелест, особено в главата. Приличаше на хубава 3 годишна риба, за разлика от размера си.
Продължавах да крача из красивото дере, където от бързане не облавях всяко перспективно място и вече късно установявах къде са рибите, след като ги подплашвах с цопането си в реката. Имах и не малко проследявания, някои завършващи с удъри, но риби рядко се закачаха.
Успях да хвана риба на още една от новите ми примамки - Jackson Trout Tune.
По някое време се уморих да пробвам и разнообразявам и се върнах към добре познатата въртяща блесна, с която риболова не е чак толкова интересен, но пък лесно се ловят риби. Все пак исках да изпробвам новата си въдица. Това бе основната причина така да ми се ходи за риба. Разбрах, че за малки рекички и малки рибки ми трябва истинска лайтова пъстървова пръчка и се спрях на съвсем достъпнатна Atec Crazee Trout 532L. Къса, лека, с дръжка свършваща под макарата, направо мухарка за мен. Определено презентирането на примамките е в пъти по-лесно с нея, за провирането из драки да не говорим. А кастинга ми се увеличи драстично, е да до сега с коловете няма как да е иначе. Тази вътрележка на Panther Martin ми хвана още една пъстървичка днес:
И все пак клатушките са ми предпочитани през последните няколко излета. Особено след като доказах на себе си и на околните колко са успешни. До скоро не им давах шанс, я заради неумение да ги водя, я заради не сигурност в единичната кука и странната игра. Опитах се да хвана на ярко розов цвят, но само удъри последваха. В предишен излет се притеснявах да я сложа в кристално бистрата вода, но колега ми демонстрира че и в такива условия лови. Сега се престрашавам от време на време, но все пак си залагам на по-натуралните цветове, видно от следващите снимки.
Yarie T-Fresh в матово жълт цвят излъга тази рибка, с която използвах фотоапарата си по предназначение - подводни снимки по време на риболов.
Така приключи и 4 часовия ми риболов, след който ме чакаше час път на обратно по хлъзгави камъни, катерене по скали и преплуване на дълбоки вирове. Прибрал се вкъщи показах кадрите на съпругата си и тя също като мен бе възхитена от бистротата на водата. 2 дни по-рано я помолих да снима реката докато карам, която беше в приемлив цвят. От къде се замътва не знам, след като все такива кристални реки се вливат в нея. Да не я мислим тая...отивам да поработя малко и скоро отновов за риба. Преди това обаче предстои утрешното зарибяване...все пак За да хванеш, трябва и да пуснеш!
Автор: Александър Мечев
Feedback