Ето, че сезонът на платените американки и ареа риболова вече е в разгара си. Температури около и под нулата, студена и бистра вода, мнителни и трудни риби. Как бихме могли да ги надхитрим ?
Първото и най-важно, според мен, нещо е изборът на правилния такъм. Именно той прави връзката между нас и рибите. Селектирането на точната въдица за този вид риболов е много важно и на моментие ключът към успеха.Качествата, които търсим в една въдица са възможност за работа с примамки от 2 или под 2 грама, най-подходящ е Progressive или Medium строй, като много риболовци се спират също и на Fast.
Една идея по-меката въдица ни помага с това, че при ударна риба, тя първоначално не усеща голямо съпротивление и това увеличава нашите шансове за реализаране на повече извадени пъстърви, като общо взето действа като самозасечка. Пръчки, с които аз съм ловил на такъв тип риболов са Atec Crazee Trout 602L(Regular строй), Tailwalk Troutia 62L(която е с малко по-бърз строй) и настоящата ми Jackson Kawasemi Rhapsody-AE Type P, въдица, специално създадена за AREA риболов, с Progressive строй.
За макарата няма много какво да се каже. Всеки предпочита различен бранд, като разбира се, това важи за въдиците и примамките. Най-често използваните макари са с размер между 1000 и 2500, а предавателното число обикновено е в порядъкана4.7:1 – 5.2:1. Макара, която използвам аз е Shimano Stradic CI4+ 2500S, лека и надеждна лайт макара.
Тук идва моментът, в който трябва да навием подходящовлакно на марката, която сме избрали. Въпрос на личен избор е дали ще бъде тип Естерил и плетеновлакно, но във всеки случаи е важно то да бъде тънко. Използвайки тънко влакно, постигаме значително по-голяма дистанция, а също така и чувствителността се увеличава многократно. Линията, която използвам аз е плетено влакно Unitika Eging Super PE |||, в размерPE #0.4 по японската номерация, отговарящо приблизително на≈0.09мм. Всяко едно Eging влакно имамалко преимущество пред другите плетеняци, защото е значително по-меко. Без особено голямо значение е дали плетенотоще бъде 4 или 8 нишково. След конеца слагам флоурокарбон с диаметър 0.17-0.19мм и дължинаоколо 1 метър.
Преминаваме на по-интересната за повечето от вас част – примамките. Разбира се, както вероятно вече знаете, най-разпространена в този вид риболов е клатушката. Тя бива във всевъзможни форми, цветове и грамажи, а всеки един от вас предпочита различна комбинация от изброените. Сега ще споделя малко от своя скромен, личен опит, относно това, какъв цвят, модел, грамаж и как да водим клатушките в различни ситуации, като се надявам да бъде интересно и полезено за вас.
Връщайки лентата малко назад, са месеците Октомври и Ноември и техните не обичайно високи температури. Тогава бяха пуснати за пръв път тази година пъстърви по платените около София. Поради високата температура на водата, рибите се придържаха в горните слоеве и се хранеха с насекоми и дребни рибки, като това можеше да бъде лесно забелязано. В тези моменти най-резулатни са предимно по-малките, леки клатушки, които независимо при колко бързо навиване биват водени, стоят непосредствено под повърхността на водата. Не е много трудно да бъде предизвикано кълване, ако пъстървата се храни активно на повърхността. Единственото, което трябва да направим е да водим клатушката равномерно, с умерено темпо и да държим върхът на пръчката на средно ниво. Нито до водата, нито високо горе. Най-добър резултат в подобни ситуации показа Yarie„T-Surface“1.2gr, като не по-назад от нея бяха „T-Fresh“2.0gr и „Ringo“2.2gr. Общо взето, клатушки не по-големи от 2грама и Jackson Daniel 3gr & 5 gr, примамка, която стои точно под повърхността на водата при равномерно водене. След като температурата на водата започне да намалява, обичайно за рибите е да се ориентират в по-ниските водни слоеве, като преди да легнат на дъното, има момент, в който те се задържат на дълбочина до около метър или в термоклина, ако водоемът е достатъчно дълбок, за да се получи такъв. Оказва се, че когато рибите правят това, не е особено лесно те да бъдат уловени. Препоръчителна е честа смяна на клатушките и начинът, по който ги водим. Важно е да намерим на каква дълбочина са рибите в този момент и да опитаме да водим клатушката, в установения от нас воден слой.
Щом водата застудее още, можем да сме сигурни, че повечето риби се хранят в близост до дъното, като разбира се, винаги има изключения. Обикновено тогава влизат в употреба по-тежките примамки и тези с форма, позволяваща им безпроблемно водене на ниско. Любимата ми клатушка за такъв момент, безспорно е Yarie „First Order“ 3.6gr. Лети отлично и играе страхотно както на бавна, така и набърза проводка, същевременно, независимо от темпото, с което я водим, тя остава непосредствено до дъното. Друг модел, подходящ в такъв случай е „Pirica More“ 2.6gr. За да я водим в близост до дъното е важно върхът на въдицата да бъде приведен ниско и темпото на обиране да е бавно, по този начин съм имал най-добри резултати.
Как да изберем правилния цвят? Тук отговорът е строго НЕопределен. Голямо значение има самото място, където ловим, цветът на водата и метеорологичните условия, но мога да кажа някои неща, които всеки път дават резултат. Забелязал съм, че когато времето е слънчево рибите взимат по-стръвно ярките, флуоресцентни цветове, например: жълто-оранжево, електриково зелено, червено, розово и лилаво. На моменти чисто златните клатушки дават страхотен резултат. Когато времето е облачно или мъгливо, успех имам основно на тъмни цветове като тъмно зелено, кафяво, графитено или контрастиращи комбинации като черно-зелено, черно-розово и черно-жълто.
В общи линии това са основните неща, които биха ни помогна ли да имаме по-добър успех, в търсенето на пъстърва по платените водоеми. Надявам се да съм бил полезен и отново повтарям, че всичко написано до тук са мои лични наблюдения и неангажирам никого с тях.
НАСЛУКА !
Автор: Боян Ярков
Feedback