Съвсем наскоро се сдобих с нов каяк и той е Hobie Mirage Outback 2019. Изключително удобен, маневрен и стабилен каяк. Вече имах удоволствието да практикувам риболов три пъти от него. На първото ми влизане се запознах с каяка. Досега не се бях качвал на подобно нещо и толкова ми хареса, че отделих повече време на него отколкото на рибите. Оборудван е със система за задвижване Hobie Mirage Drive 180 с турбо педали и с лекота може да се поддържа скорост от 5 до 6 километра в час, а максималната е над 10км/ч. В този ден исках да обиколя язовира, за да видя какво се случва и къде се придържат белите риби. Вече е зима, водата на повърхността е под 4 градуса и това предполага, че белите рибите ще са групирани в най-дълбоките участъци на язовира, а там дълбочините в момента не са повече от 22 метра. Но това се оказа, че не е така. Концентрацията на лодки беше основно около две плата по средата на язовира, на около 14-16 метра. Застоявайки сe на различни места за известно време, установих че белите са активни и се движат след пасажите с малки рибки. В този ден не успях да уловя хищник, имах само две или три празни кълванета, но добих важна представа какво се случва в язовира и си изградих стратегия, която впоследствие се оказа правилна и направих два успешни излета. А сега ще ви разкажа за единия от тях.
 На 24 декември, рано сутринта бях на брега на язовира. Разтоварих каяка и го нагласих за риболов.


 Toва на снимката е луната, не е слънцето :) 
 
Отправих се към едно от платата в средата на язовира. Вече имаше хора с лодки на вода, които си избираха места за позициониране. В крайна сметка много от тях избраха за старт, мястото което и аз. Първия час отмина без да се случи нещо интересно. Хвана ме яд, че се подлъгах да ловя там, където се предполага че щом е имало много лодки е имало и успешен риболов. Отделих се от навалицата и спирах на различни места, където виждах движение на хищници под мен.





Дебелата ивица между 13 и 16 метра е пасаж от малки рибки, а тънката черта която се надига малко над дъното е хищник.



На това сонарно изображение се вижда пасаж с малки рибки от 8 метра до дъното, а дебелите черти след тях са хищници в различни водни слоеве, които най-вероятно се хранят.


 
Отново пасаж под пресата на хищници.



Малък пасаж и една хищна риба.

На тези места улових две малки риби. След анализ на обстановката, се оказа че хищниците се движат масово между 12 и 15 метра дълбочина. Пасажите се преминаваха сравнително бързо и докато се появят на сонара, изчезваха. Реших че шансовете ми за улов на преходни риби в нищото са малки, затова избрах да се застоя на място, където често преминават пасажи с малки рибки, а след тях и бели риби. Тъй като до този момент, най-много хищници близко до дъното виждах между 12 и 15 метра, се позиционирах близко до такова място.





 
Започвайки плавен пад от брега на язовира, на около 40 метра навътре дълбочината е 12 метра. Точно там има пад и три метра денивелация. На 15 метра дълбочина, се намира равна площадка с широчина между 3 и 5 метра, а в краят и отново пад с денивелация от 2 метра. След втория пад, дълбочината е 17 метра и така заравня около стотина метра.
 Този подводен релеф се намира близко до голям залив. Тъй като рибите се движеха бях сигурен, че често ще минават от там и се закотвих на това място. Не връзвам котвеното въже директно за каяка, а ползвам котвен буй и второ въже между буя и каяка. Така котвата ми винаги е максимално далеч, от мястото на което искам да ловя. Закотвих се на около 20 метра от пада, между 15 и 17 метра. След като се вързах за буя, успях да се приближа на 15-тина метра от пада.
 Първите проводки направих с 12см силикон и 12 грама глава. Замятах перпендикулярно на брега. Нямах успех, но бях сигурен че пред мен често минават риби. Смених 12 грамовата глава с 18 и започнах да замятам диагонално към брега. Така примамката се застоява повече на площадката и се движи по по-естествен път, като този на малките рибки.



На тази скица се вижда обстановката погледната отгоре. Зелените черти са посоката в която замятах и имах най-добър успех.

На трето или четвърто провеждане имах пропуснато кълване, а на шесто такова улових  първата риба с прилични размери на Fiiish Black Minnow No3 цвят Chartreuse, която въпреки размерите си атакува силикона сравнително плахо.
Цвета Chartreuse e от новите за модела и е изключително успешен. Прозрачно зеленикав е. Гръбчето е по-тъмно зеленикаво, а коремната част е по-светло лимонено зелена. Има тъмно зелен и златист брокат. Тук искам да вмъкна и няколко реда за кепчето което използвам на марката Yakattack.



Кепа е много важен инструмент при риболова от каяк и трябва да е удобен за боравене с него. Дръжката на Yakattack е огъната и има подложка на която предмишницата приляга идеално. Така с една ръка, риболовеца има пълен контрол над кепчето и с лекота може да се справи  с кепването големи риби. Мрежата е от здрав силикон с широки дупки и така няма как да се заплитат куките на примамките.







Когато ловя бели риби, сгалам допълнителнa тройна кука на гърба на силикона за подсигуряване, но в този случей рибата беше отлично зашита на офсетната кука.


 
Водех силикона обирайки с по оборот и половина два на макарата и без допълнително анимиране с въциата. Тъй като водих силиконовата примамка от плитко към по-дълбоко, тя се отделя достатъчно високо от дъното и има голямо пропадане. Определено 18 грамовата глава беше по- резултатна. Активните риби предпочит да атакуват по-бързо движещи се плячки. След улов на няколко дребни сулки и два костура хванах още една добра бяла риба. Този път освен офсета, едното жило на тройната кука добре беше подсигурило закачането.







Тези действия не останаха незабелязани и скоро бях обграден от три лодки. В две от тях бяха мои познати, които нямаше как да лъжа че не хващам риби. Вдигна се малко шум и мнителните риби изчезнаха, няколко пъти се откачах от котвата и минавах да видя какво се случва на площадката, но риби нямаше. Така мина още час без улов на хищник. Времето в този ден ми беше ограничено до обед и затова вдигнах котвата и смених мястото на ловене. Движейки се за следващата точка на която исках, заметах на места където виждах движение на хищници, но отново хванах дребни рибки. Слязох към стената на язовира където има много хубав пад от 18 на 22 метра. Точно в края на пада, на 22рия метър стояха три риби. Предположих че това са бели, които дебнат в засада. И за 4 замятания към тях имах две кълванета, но рибите лягаха върху силикона и след повеждането им те се откачакаха. Времето ме притисна много и трябваше да си ходя. Така приключи този полудневен излет.


 Надявам се разказа да ви е харесал и да е бил полезен за някои от вас, които тепърва ще ловят от лодка или каяк през зимата. Не разчитайте на това, че там където има струпване на лодки се ловят риби. Често се случва някой да хване една, две или три риби и да бъде обграден от лодки . Почти винаги дори и да има хищници те спират да кълват. Винаги гледайте на кой метър най-често се виждат хищни риби и подбирайте места на които дъното е на тази дълбочина. Това е от мен, скоро ще напиша разказ и за другия излет, по време на който хванах няколко бели риби и три големи костура.

Автор: Миленко Стойчев