Тази година като за декември месец, времето все още не е много студено и позволява да се правят хубави риболовни излети от брега по големите язовири в България.
През изминалта седмица посетих язовир Копринка с идеята да ловя костури. Все още рибите не са групирани масово в дълбоките части на водоема и затова реших да ловя на по-плитки участъци. Дъблочините на мястото на което бях решил да ловя достигат 6-7 метра, а дъното е песъкливо с много слабо изразен релеф. Първите няколко замятания нямах успехи. При поредното водене на силиконовата примамка близко до дъното я закачих леко в малко прагче, а когато успях да я освободя последва първото кълване и първа риба за деня.
През следващия четвърт час нямах уловена риба, докато отново леко закачих силикона някъде по дъното и в момента на откачане хванах още един костур.
Тези риби две риби не бяха случайни. Анализирах ситуацията и вече беше ясно че пред мен има единични костури които се навъртат около малките прагове, могилки или камъни. Улова на всяки следващ костур беше на такива зони, където песъкливото равнинно дъно е леко разчупено.
Първите риби улових на дистанция около 15 до 20 метра от брега. След като слънцето изгря и напече хубаво, костурите се дръпнаха по-навътре и затова смених размера на силикона с по-голям за да мога да замятам по-навътре. Костурите бяха претенциознни и след смяна на няколко цвята, уцелих успешният.
Времето с което разполагах за риболов през този ден ми беше ограничено и въпреки че ловях добре костури, се наложи да си тръгвам обратно за Габрово. Пътувайки обратно към вкъщи, в главата ми се въртеше идея за следващ излет.
След два дена, отново бях на брега на язовира по същите места на които имах слука. Нещата се случваха повторно, атака на костури в равнинните зони нямаше. В момента на откачане на силиконовата примамка от подводно препятсвие, последва и първо кълване за този ден, но не успях да хвана рибата. Това се повтори два пъти. Тогава направих лека корекция, като смених 6 грамовата глава с 4,5 грама. С по-леката глава, и различна форма, примамката пропада по-бавно. След смяната с по-лека окомплектовка, се записах с първи улов.
През неделния ден, костурите не бяха толкова активни. По-бавното пропадане на примамката се оказа правилен подход и почти нямах празни удари.
От 9:30 до 11ч, нямах хванат костур. Това си го обяснявам със завъртането на щуклета в района.
Смених размера и грамажа на примката с идеята да проверя дали костурите не са мръднали по-навътре, но и там се хващаха щуклета.
Вече беше ясно че щуките като по-превъзходен хищник, са успели да изместят единичните костури от това място, затова запалих колата и се преместих към скалистите участъци на язовира.
Обходих участък с дължина около 600-700 метра. Улових само един костур близко до брега и няколко малки бели рибки по-навътре.
Видно беше че костурите се навъртата на дълбочини не повече от 6-7 метра и избягваха да се приближават близко до брега. Затова се заложих на такова място на което на 15-20 метра от брега дълбочнита не е повече от 8 метра. Точно там за известно време хванах няколко костура, които вземаха по-добре бавно пропадащия силикон. Тук както и на предишното място 4,5 грамовата глава беше по-успешна спрямо 6 грамовата.
Рибова беше към своя край. Улових и последният костур за деня на фона на красивия залез.
Въпреки че не успях да случа на големи пасажи с костури и да има много динамичен риболов, тези два дни по брега на язовир Копринка бяха много приятни. Надявам се времето през декември да се задържи такова каквото е в момента, за да може да всеки да се радва на любимото си хоби по брега на язовирите в страната ни и да има подобна слука че и по-добра.
Автор: Миленко Стойчев
Feedback