Рекорден пъстървозавър!!!

Още от вечерта почнах да се подготвям за риболова със смяна на куки, нови воблери и силикони, които смятам, че ще са подходящи.
Исках да ловя трофеи, за това взех воблери от 6,5 до 10 см както се казва ALL IN - или всичко или нищо!

Цяла вечер не можах да спя събудих се в два, явно бях хванал някакъв кофти стомашен вирус и ми се гадеше. Погледнах времето навън - отврат, силен вятър, мрачно и готово да завали.
Бях на път да се откажа от дългото пътуване и да отида на някой гьол около София за 2 часа.
Но се бях разбрал с колегата Боби и го бяхме планирали отдавна, стана време да тръгваме.
Той закъсня, беше се успал, добре че му звъннах да го събудя.

Имахме много време по пътя да си полафим за нещата от живота :) Стигнахме до мястото и получих Дежавю, точно както миналия път като ходих за големи пъстърви, преди няколко месеца.
Метнах ,след мен метна и колегата и на 5-6 метър от туичинговата проводка, нещо се опита да ми изтръгне въдицата от ръцете, разви 20-30 метра аванс надолу по течението. А аванса беше прилично затегнат като за щуки.
Не бях закопчал и включил камерата, след като направи този огромен run се спря за малко, тогава помолих колегата да я пусне на видео клип, защото знаех, че нямам никакъв шанс срещу тази риба.

Рибата беше толкова мощна все едно някой ми беше сложил торпедо на примамката и го изстреля. Тwin Power-a ми изпълняваше някаква агресивна ария. Въдицата (Salty shape) я усещах като като сварена спагетка.
Боби тръгна да ми сваля кепа от гърба, но го изпусна в силното течение и той си замина, но все тая, така или иначе рибата нямаше да влезе в него.
Контрол почти нямах, ръката ми изтръпна на 10-тата минута, но рибата не издаваше никакви признаци на умора.

Бях сигурен във влакното UNITIKA #1.2 и Флурокарбона на Fiiish 0,34 възелът беше FG knot, бях го превързал вечерта доста старателно.
Натискаше зверски и през определени интервали правеше рънове с метри аванси.
На 40-тата минута от битката помолих колегата да ми монтира камерата на гърдите и в този момент се разсеях за секунда и чудовището влезе под дървото.

Не я усещах изобщо накрая на линията, а Poiner-a беше закачен в дървото явно.
Боби тръгна да търси път през гората към дървото за да види дали е там рибата
забави се доста, тогава реших да отворя скобата остваих я така за 30-40 секунди и рибата е усетила, че няма напрежение
и излезе от скривалището и битката започна отново.

След час и половина битка успях да я приближа и да прекарам през течението, кагото видях какво прасе се блесна пребледнях.
Боби се опита на няколко пъти да я вдигне с ръце, но му се изплъзна. Каза ми "Ввнимавай, че е много тежка и силна!"... хахаха "Знам.." отвърнах аз :)
Все едно някой беше вързал туба 10 литра пълна с вода и  метнал в течението ,как се вади това, за мое щастие такъмите ми бяха изпипани и издържаха на огромното напрежение и късмета беше на моя страна.

След пореден опит Боби измъкна рибата, носейки я на ръце, все едно спасяваше първокласник от удавяне :)
Така и не я изкарахме на сушата дори за секунда, държахме я само във водата, защото бяхме притеснени за живота на трофея.
Почна фотосесията и както беше мрачно, между облаците се отвори малка дупка светлина.

Слънчевия лъч огря право в мен и рибата, сякаш пъстървовия бог ми се усмихна :)

Светлина рефлектира от сребристата риба право в лицето ми, точно като фотографски рефлектор.
Снимките станаха все едно са правени с про апаратура всичко това трая 2 минути, след това пак се смрачи.
Тази риба сигурно има 6-7 кила му казах на Боби, а той се изсмя и вика "Поне 10-15 кила, виж, че трудно я вдигаме с две ръце".
Имах кантар и реших да си жертвам елека, намокрих го леко в долната част, вкарахме рибата през ръкавите кантара показа 9.330 - 9,340 и трепереше.

След това решихме да я измерим, да снимаме но на 8,300 се изхлузи от ръкава и решихме да не я мъчим, че нямаше никакви сили, но
след 10-15 минути реанимация се съживи, не посмях да я пусна в силното течение, още беше много слаба. Дойде ми идея да и направим бент от камъни и да я оставим зад него.

Така и направихме.
Отидохме до колата да се изсушим и да сменим дрехите и куките с по-здрави.
Върнахме се след час на мястото рекордната риба беше  още там.
Помятахме още малко преди да я бутна да отплава, беше събрала сили, мислех си да я оставя до бентчето докато не тръгне сама.
Но ме беше страх да не мине някои и да си я вземе за вкъщи вместо коледно прасенце :)

Извадих късмет, че вечерта бях сменил куките на poiter-a с морски Decoy иначе този динозавър щеше да ги направи на дъвка!

Ваденето на рибата не беше удоволствие, а изпитание  на физическо и психическо ниво, една грешна стъпка и всичко приключваше, за това ръсех глупости по време на клипа за да освободя напрежението.
Кеф е да хванеш риба кило и половина две, да развие аванс, да скочи 5 - 6 пъти и до 5-10 мин. всичко да приключи :)
След 3 часа занимавка с рекордната риба  това включва и реанимирането, продължихме  по реката.

Дадох на Боби бияча с който хванах рибата, понеже и на предишния излет той ми хвана пак хубава риба, та бях убеден в него.
А много исках и той да си хване някоя добра риба.
След 3 часа въртене без да видим и следа от риба, със силен вятър 6,7 м/с, листата плуваха из цялата река,
бях загубил надежда, посочвах перспективните места на Боби, аз стоях зад него и или не мятах или подмятвах на другия бряг.
 

Казах му да метне на място, което знаех, че има риба , но уви така и не удари, прегазихме го, навъртяхме още някой километър през реката.
И на връщане той пак метна там и последва удар, аванс, зрелищен скок, след това още един и линията олекна.

Рибата му скъса, докато той си гледаше влакното.  Американката скочи на 5 метра от мен, воблера и беше извън устата и висеше с повода.
Надяваме се дупките от куките да се разширят и да успее да се освободи, рибата беше към 1,5 кг, но успя да скъса 1.2 YGK, в случая не влакното, а макарата изигра лошата шега, аванса се самозатягаше при опън незнайно как.

Бияча си замина достойно в битка, на него съм хващал килограмови кленове, щуки, костури, пъстърви. На Боби му стана кофти повече за воблера от колкото за рибата, но това е просто примамка, важно е емоции да има.
За щастие имаше още един такъв поинтер, но различен цвят и след час заби на него друга риба, последва 10 мин битка в силното течение, нямахме кеп, и трябваше да я умори доста за да успея да я хвана.

Накрая се заби във водораслите до брега и успях да я измъкна, мислех си, че е поне 3 кила, като за толкова се бореше.
Мернахме я, излезе обратно във водата, изкефих се, че и той хвана риба.
Времето напредваше, а имахме доста път обратно, отидохме на един вир, на който при миналия излет аз хванах една(ще ви покажа скоро и първия излет).
Почна се една мятане половин час на всичко, което имахме - воблери, блесни, клатушки и нищо!
Това реших да тествам нещо различно 7 см силиконова рибка с 5 грама глава, която тътря по дъното, още на третото  мятане удар - последва грандиозен скок, рибата беше от атлетичните:)

Аванс втори скок напънах я, докарах на 3 метра от мен и като ме видя скочи много злобно и изправи куката, пак беше към кило и половина :)
Извода в случая е, че трябва да се експериментира. За цял ден имахме по-два удара, но бяха достатъчни за да бъде най-успешния риболов за годината.