Снощи след разразилата се буря, доста време се чудех дали днес изобщо да ходя до язовира.
Ставам сутринта към 6:30, поглеждам през прозореца... Отврат! Мъгла, влага... Всички предпоставки да остана, да си доспя.
Да обаче неделя е единственият ми почивен ден. Няма начин да го проспя!
Товаря каяка и пълна газ към любимият яз Лобош.
Целта е ясна : бели риби и евентуално щуки.
Набързо се оборудвам, паля цигара и вече съм на вода.
Насочих се към познатите места, но по пътя гледайки сонара ми стана ясно, че джиг за бели няма да има. Рибите са високо на втория метър. Тук вече реших, че трябва да практикувам най-дебилният метод за риболов - тролинг Е няма такава тъпня. 10/12 км обиколки и смяна на всякакви воблери. Резултат : 1 удар и рибата се откачи.
Времето напредна, а прогнозата беше за дъжд и гръмотевична буря. Гръмотевици, карбон и каяк са доста плашещи неща и реших, че трябва да се ориентирам към прибиране.
Пътьом исках, да посетя близък приятел, който не бях виждал от миналата година.
Достигнах бързо кеят и се изумих
Милиони уклей и всякакви дребни риби се бяха разположили в околностите.
Настанихме се на кея и Спас ми сподели, че големите риби идват, да пируват всеки ден там. Попита ме, няма ли да метна някой път...
Сложих Lucky craft pointer 78sp Ghost Black and Gold...
Засмях се, заметнах и го питах :
- Спасе, при толкова дребосък какво трябва да стане, че да провокирам риба?
Воблерът се приводни, туич, туич, пауза...
При тръгването последва свиреп удар! Брутален! И тук шоуто започна.
30 минути адреналин. Да закачиш такава риба с въдица до 18 гр е чист кеф. Аванси по 20/30 м. Скок над водата с целият си ръст... Кеф, кеф, кеф.
Единствено се притеснявах за линията, която за щастие издържа.
След дългата и изтощтителна борба успяхме да я вкараме в кепа.
Метърът обаче се оказа къс, та я мерихме с два
Показанието беше точно 115 см, а кантара показа 10кг. Капитална риба и мой личен рекорд. След фотото рибата отиде там, където и е мястото. Сега има възможност да зарадва някой друг!
А аз днешният ден няма да го забравя!
Автор: Стоян Лепоев
Feedback