Tailwalk SALTYSHAPE DASH AJI - микроджиг с плътен връх - 71/SL

Tailwalk SALTYSHAPE DASH AJI - микроджиг с плътен връх - 71/SL

Автор: Христо Мурджеев

В разгара на микроджиговия сезон в цялото му многообразие човек бива връхлитан от естественото щение да пробва и още нещо, пък макар и както безстрастно би се изказал някой студенокръвен прагматик,  да е достатъчно обезпечен в количествено отношение. Под влияние на този здравословен от гледна точка на почесването на мераци стремеж  реших да прибавя поредното риболовно допълнение към скромната си лавица, дори с ясното осъзнаване, че в чисто рационално отношение се получава дублиране(или по-точно почетвъртване) на пособия с практически еднакви каталожни параметри. Спрях отново вниманието си на  продуктите на „Tailwalk”, опирайки се от изцяло положителните комплексни впечатления от тях и марката за пореден път не ме разочарова.

Идеята ми бе пак да наблегна на въдиците за свръхлек джиг, казано най-обобщаващо, което занимание  през годините за себе си съм определил като най-сензативно и  импониращо на вътрешните ми потребности. От изключително богатата палитра на фирмата, ориентирана към риболова с меки примамки, се спрях  на изделията, предназначени за риболов на неголямата, но толкова свидна на японските сърца пелагична сафридоподобна рибка Ейджи(или Адж, според транскрибирането). Този път обаче, воден от любопитство и вече придобил впечатление от по-скъпите серии, далновидно реших да пробвам най-достъпния модел SALTYSHAPE DASH AJI във вариант 71/SL и цена от 20 000 йени. Както показва собствената ми практика, няма японска въдица в този ценови диапазон, която да има обективни слабости, изключвайки естетичните такива, които са крещящо диаметрални при различните хора, и за които поговорката „Един харесва попа, а друг – попадията” залепва така, както дребен костур - на ядлив силикон. Бях мераклия да пипна най-бюджетния им продукт и още по-любопитен да се запозная с модел с плътен връх и тест по примамки под 5 грама, а българския вносител за пореден път не ме разочарова със своята коректност и експедитивност.

Съвсем скоро държах в ръцете си строгия черен калъф и ушите ми бучаха от вълнение, докато с треперещи пръсти извадих цял букет трепети, въплътени в пръчка за риболов. Подобни усещания биха предизвикали единствено насмешка в някой здравомислещ индивид, но ние за щастие сме избавени от подобен свръхрационален поглед, превръщащ ни не във големи деца, а в кубчета лед…

Но нека оставим настрана поетичните пориви, които не кореспондират с материализма и чертаят реалните перспективи да лъснем като прехласнати женчовци, а погледнем сухите параметри на пособието. Според каталожните данни, въдицата е дълга 215см, тежи 76 грама и има тестове по примамки и размер плетено влакно съответно до 4 грама и 0.2 – 0.4 – инструмент заточен, както казват руснаците, за фин риболов, при това разполагащ със запас от здравина. Подобно на модела MOONWALKER AJ, тук също на очи веднага се набива грациозната, прецизна неполирана бланка с перфектно вървящи намотки и богат черен цвят, на силна светлина танцуващ в невъзможно разнообразие от оттенъци. Характерно за марката втулката отново е класически, а не козметичен шпигот с дълбока и плътна сглобка, без каквито и да е почуквания и с произтичането от това съединение особености. От една страна, подобно изпълнение осигурява по-тънка,  фина и лека бланка, във връзка с по-малкото количество вложен материал и респективно – по-висока чувствителност, но от друга изисква повече внимание при сглобяване и разглобяване. И нещо много важно – без прилагане на прекалено усилие, тъй като подобна специфичност в очите на несведущи люде би създало впечатление, че между двете секции има един сантиметър разлика и би предизвикало естественото(и нездравословно за въдицата) желание да я снадят както трябва, с логичния и тъжен финал…

Според каталожните данни, които извънлабораторно няма как да проверим, съдържанието на графит в 98%, което е една сериозна заявка и претенция на производителя за качество и изпълнение на продукта. Въдицата има плътен, стегнат карбонов връх с относително неголяма дължина – 24 см, който по стандарта на флагмана в тази индустрия „Графитлидър” уверено можем да отнесем в графата „Хард солид” и който е много по-фукнционален от инертните дълги по половин метър вклейки, превръщащи въдиците буквално в ластици.

В динамично отношение бих определил въдицата като  бърза, или казано по стандарт fast, въпреки че сухото клатене би създало у някой усещане, че е дори свръхбърза. При нарастващо натоварване работи прогресивно с цялата си дължина с много плавна и гладка крива и изключително бързо затихване на трептенията при разтоварване, без каквито и да е паразитни трептения и инертност. В това отношение се различава от класическите въдици за рокфиш с плътен връх, представляващи едно твърдо, практически неработещо извън областта на върха коляно със силно изразен конус. Монтирани са девет водача с красиви, гладки и прозрачни вишневи заливки с точно толкова лак, колкото е необходим, като за разлика от масово наложената тенденция на белите върхове за по-добро визуално усещане, тук тази част е издържана в естествен графитеносив цвят, но с перленобели конци, които се виждат отлично дори и на смрачаване. Самите водачи са прилични FUJI SiC KR - стоманени от клас, съответстващ на ценовия диапазон на въдицата и в процеса на използване не създават каквито и да е проблеми. Интересно би било поведението на бланката, ако производителя беше сложил примерно такива от титан и как би се отразило на динамиката и цялостното усещане подобно разтоварване. Малкия диаметър на водачите от модерна концепция, без съмнение допринася за повишаване чувствителността, но трябва да имаме едно на ум, ако ловим в студено време, както и какви възли правим, в случай че ползваме по-дълги лидери.

Останалата част от фурнитурата също е FUJI, целия макародържач е подчинен на съвременната тенденция за къса предна част, позволяваща да сложим пръста си директно върху бланката за по-добро усещане и манипулиране с примамката. Гайката му е с метален ръб и актуална, красива вложка от карбонови влакна. Задната   част на дръжката е издържана в приятна за хват и усещане капковидна форма и е изпълнена от гума ева, което е масов вариант при тези продукти, които освен че е по-евтин от корка е по-функционален, удобен за миене и устойчив на солена вода, каквото е изначалното предназначение на SALTYSHAPE DASH AJI. Цялата ръкохватка е отлично разпределена, без да обсебва бланката и да заема прекомерна част от нея – общата й дължина е 29см, до задната част на макародържача – 20 см, точно толкова, колкото е нужно за въдица с подобни параметри и предназначение.

И за да не стане материала ни съвсем описателен е време да се спрем и на впечатленията от практическото използване. Както показаха направените риболови, минималната комфортна маса на използваните утежнения при риболов на границата между нано и микроджига, с използване на достатъчно тънка плетена линия  0.2 – 0.3 е около един грам. При тази маса и изпънато влакно по връхчето на въдицата може да се проследи отчетливо „придъняването” на примамката, като с нарастването на масата този момент става все по-осезаем. Воденето на силикони и утежнение с маса около 1.5 грама е достатъчно комфортно и информативно за да не изпитваме неяснота къде точно сме и какво се случва. Що се отнася до преекспонираното усещане за „броене на камъни”, „разпознаване естеството на дъното” и прочие, аз лично винаги съм бил лишен от дарбата на подобна сензативност, но въдицата ми дава достатъчно чувствителност, за да мога да следя и отчитам с подобаваща яснота ставащото на другия край на линията, без да изпадаме в някакви фикции. Всъщност, така или иначе аз още не съм попаднал на продукт с характеристики, близки до гореупоменатите, но не пропускам да отчета вероятността да съм мануален скопец. За обективност трябва да кажем, че над 2 грама и на каменисто дъно вече усещаме осезаемо и със задоволителна яснота и съприкосновението на тежестта с твърдите части от подводния релеф. Горния край на тестовия диапазон бих определил на честните 3 грама утежнение плюс силикон, което позволява да се придава всевъзможна игра на примамката и най-вече чисто отлепяне от дъното, което за мен е показател, че въдицата работи пълноценно.

С обран „тумбак” и без провисване, съчетани с достатъчно фина флуорокарбонова линия 0.10 -0.12 мм можем да използваме и мормишки между 0.5 – 0.75 грама, но в тези случаи определянето местонахождението на примамката във водния слой става изключително интуитивно и условно, без да можем да получим реална представа за него. …Както между другото е винаги, когато ползваме подобни примамки, без значение каква е въдицата…

Дистанциите на замятане с утежнения с маса 2 и 3 грама са близки, като с достатъчно обтекаеми примамки достигат 20-25 метра, което за целите на този риболов е предостатъчно. Ако имаме желание да сложим по-тежки установяваме, че метражите не се увеличават, а дори напротив , което е ясен сигнал, че въдицата е достигнала предела на възможностите си. Същевременно, ако използваме достатъчно фина монофилна линия и мормишки около 0.5 грама, строя на въдицата позволява да се постигат задоволителни разстояния от десетина метра, което отчитайки спецификата на заниманието може да бъде определено като предостатъчно.

Чувствителността в ръката, която за мен е важен показател, защото малко неща могат да се сравнят със стръвната атака на алчния дребен костур, е отлична. Усещат се на всякаква дистанция както най-слабите рибешки почуквания, така и съприкосновенията с подводни премети при активно водене. Това без съмнение се дължи на високата чистота на вложения материал, съчетана с фината бланка с малък диаметър, тънки стени и ниска обща маса.

Най-голяма изненада обаче SALTYSHAPE DASH AJI ми поднесе със своята универсалност, нехарактерна за продукт с подобна насоченост. Късия и стегнат плътен връх позволява без особен компромис да се ползват и твърди примамки, включително воблери тип „миноу” и дори… попъри, като естествено съобразим размерите и масата им с параметрите на въдицата. Открих го случайно, след като костурите се изтеглиха в горните слоеве на един плиткаж и бях принуден да изровя забравен попър из джобовете си, леко раздразнен, че не бях дотам предвидлив  да взема за излета по-универсална въдица за излета. За своя изненада обаче установих, че четирисантиметрови попъри и слайдери не представляват непреодолим предел за този уж тясноспециализиран японски приятел, който ги манипулираше с изумителна прецизност, ефективност и ентусиазъм.

С тази кратка вметка завършвам настоящото си повествование, защото както сочи практиката, човек обикновен става досаден в многословието си, опитвайки се  да материализира многопластовите аспекти на своето любимо хоби. КАзано накратко, SALTYSHAPE DASH AJI е едно отлично пособие,  съчетало в себе си както естетична, така и чисто практическа издържаност, които превъзхождат съвсем умерената му цена. В тази връзка би бил един чудесен, рационален и  оправдан избор за всеки, които иска да се докосне до прекрасно занимание като риболова в най-деликатните му измерения, при това без особени компромиси в какъвто и да е аспект.

Автор: Христо Мурджеев