След няколкото запитвания да посетим една рекичка, взехме че се юрнахме всички вкупом. 5 човека на непозната река и регион не е нещо за предпочитане, но имахме някакви насоки които помогнаха доста. Риба знаехме че има, но поне аз в първите над 2 часа така и не хванах, нито видях въ кристалната вода. При първото влизане във водата направих и първата снимка, като взех да се притеснявам да не е единствената:
С много газене и обикаляне успях да си спася новата блесничка, с която хич не ми се разделяше още на нейния първи излет. Вече бяха минали 2 часа и половина, а аз още не бях хванал риба, нито бях видял такава. Реших да пробвам силиконите, за да мога да обловя дълбоките месте с много бавна проводка и резултатът не закъсня. Доста проби направих, но само два модела на Jackson бяха успешни.
Чудех се какъв дълбокогазещ воблер да сложа, но след като скъсах един на Ваньо Контев минах на заводския Пойнтер 48. Макар и да не ми е сред любимите и да не му давам често шанс, взе че хвана една от иначе трудните риби.
След поредното газене за спазяване на примамка се гмурнах и за контевата самоделка:
Минаха още 2 часа докато хвана следващата риба, в които не веднъж се налагаше да презвъзвам, а риби не липсваха, но пък липсваше интереса към предлаганите им играчки. Клатушки, силикони, воблери не дадоха резултат. Единствено на дълбокогазеща въртяща блесна на Мепс имах едно плаха почукване. В един по-голям бързей сложих клатушка с цвят американка, отново дело на Контев, и съответно американката излезе с първото подаване.
В поредицата от вирове извадих още една американка на Комачито, а по-нагоре пак на него и балканка.
Бях разбрал, че заводските воблери няма да ми проработят успешно днес, тъй като имах само плиткогазещи, а дълбоките такива бяха само с изкрящи цветове, които също не бяха почеливши. По-рано хубава риба прояви интерен към едно бебевоблер на Контев и отново заложих на него. Имах удар от голяма риба, но не се закачи. Пробвах я на други примамки, но не ме повтори. Продължих и имах още една хубава риба и поредното незакачане! Въпреки това останах на мъника и дръпнах две малки рибета.
Това бяха и последните ми уловени риби, участъка ми приключи и беше станало крайно време да се намерим с другите за обяд. Те също са имали среща с голяма риба на клатушката с много имена Yarie ("яре", което при нас е по-известно като "агне"). Та аз на моите агнета нямах риба, не заложих и много на тях заради крещящите цветове. Други обаче имаха натурални и са хванали на нея, както и са изтървали трофейна риба.
Хапнахме, разказахме кой какви премеждия е имал, кой колко голяма е видял, но така и не е уловил. Трудни риби бяха, но ако е лесно не е интересно. Скоро може пак да опитаме надлъгване с тях.
Автор: Александър Мечев
Feedback