Вчера следобяд не издържах на риболовното въздържание и прескочих до една близка до столицата бара. Риболовът беше слаб, но интерсен и поучителен за мен, затова реших да го споделя в кратък разказ. Полседните години кефалите на тази бара доста намаляха и особено зимата, не е никак лесно. Започнах риболова със силикони Libra lures Larva и малки глави от 0.4 до 1 g, като сменях последните в зависимост от дълбочината и силата на течението. На изтичалото на един хубав вир имаше едни коренища и клечки и разбира се, щеше да бъде грях да не ги обловя. При замятането преметнах едно клонче, но оставих примамката да изтече така, като дори се получи още по-добро изтичане. От клечките се подаде един кефал,сравнително далеч от силикона и както бях приковал внимание в него, забелязах, че един друг кефал е лапнал силикона. За съжаление беше късно, изплю много бързо и не можах да го засека, защото погледът ми беше в първия, а удар в ръката не усетих, явно заради преметнатата клечка. След това рибите не се показаха повече, може би ме видяха. Аз обаче съм проклет и отмъстителен, разходих се 10 мин нагоре и се върнах. Този път реших да обловя мястото по-отгоре, за да задържа по-дълго примамката пред клечките, а и за да не ме видят рибите. Сложих едно малко воблерче, леко го вкарах в клчеките и го задържах да вибрира на едно място. Нямаше удар и тръгнах да го вадя. В момента, в който навих 1-2 метра и засилих, един кефал изскочи от клечките и зверски го удари. Направо щеше да ми вземе въдицата от ръцете, но не се закачи. Продължих да упорствам, сменяйки примамки, но не се показаха отново. Отново обаче аз се върнах след 20-ина минути, защото съм тъп и упорит. При третия опит една риба само се показа, но не удари. Докато чаках да се успокоят, облавях други места, но без успех. Имах само едно кълване или по-скоро почукване. След третия опит се предадох и не се върнах на коренищата, обитателите им тотално се подиграха с мен 
Продължих по реката и за да бъде пълна пародията, хванах една мини бабушка Вече наближаваше краят на деня и тамън да се предам, стигнах перспективен вир с отвесен, много висок бряг, околко 3 метра. Не стига, че висок, ами мек и изяден отдолу, доста опасен за свличане и падане. Разбира се, в такива случаи първо мятаме, после мислим, така направих и аз Сложих една Libra Larva 35 с глава 0.7 g и след няколко проводки закачих кефала от снимките, който няма 40см, но вдигането му от отвесния бряг с Ботъмчето до 5 g с конец #0.3 и повод 0.15 щеше да е приключение. И наистина си беше приключение, ходих наляво надясно със закачената риба, но брегът навсякъде беше еднакъв. Тя пък не искаше и да се откачи, въпреки фабрично отворената Aji кука на клавата Yarie. За да я вдигна нагоре с влакното, трябваше да отида на ръба и да рискувам последният да се свлече и да цопна във водата от 3 метра височина. Обаче бях яко копардисал и рискувах - приближих се до ръба максимално, хванах влакното с ръце и издърпах рибата нагоре. Добре, че кефалите са кротки, че ако се беше тръснал, 100% щеше да скъса. Отидох над вира да го измия и снимам във водата, без риск да го батисам и накрая му "подарих" живота, както много обича да казва един приятел 
Скромен улов, непрестижна риба, но ето как дори един слаб риболов може да донесе емоции и да бъде интересен, особено зимата. Най-интересното бяха рибите в клечките, от които си направаих един извод. Където има риби, те издаваха присъствие - или удряха, или почукваха или поне излизаха и ги виждах. 3 пъти облових мястото с клечките - и 3-те пъти удариха или се показаха, при това на различни примамки. По другите места, които облових, явно не е имало риби или почти не е имало. Разбира се, може да не е имало активни риби, но все пак си мисля, че и пасивни да бяха, щяха да издадат присъствие. Та така, приятели, поуката е, че когато нямаме точно инфо за групирани риби, си иска упорство и обикаляне, защото много често, когато си мислим, че "не иска", просто на мястото няма риби.
Автор: Ваньо Контев
Feedback