Да закачиш товарния влак

На всеки му се е случвало да закачи товарния влак с лек такъм, в повечето случай адреналина е кратък, а развръзката бърза.

След два дни целодневен риболов да дънни риби реших в този ден да си дам почивка като излезна привечер да помятам покрай брега за някой луцос. Луцосите бяха вяли, като успях да закача два сравнително дребни, но все пак идеални за скарата. Какво повече можеше да иска човек…. Доволен се отдадох на снимки на залеза, който тази вечер беше наистина великолепен. Напълних очите и душата и реших лека-полека да се прибирам, предоволен от живота. По пътя наобратно от кумова срама спрях, за да метна все пак два три пъти. На втория каст последва добър удар, очевидно хубава риба. Отдавна се надявах да хвана трофейна баракуда и си казах си доволно „е ся ми падна“. Уви не мина много време преди да разбера, че луцоса е всъщност малка подводница. Веднага ми стана ясно че с въдицата Taiwalk Hi Tide SSD 90 M 12-40гр. и макарата Страдик 4000 шансовете за абсолютно нулеви. Воблера, на който се закачи рибата беше Savage Gear Sandeel Jerk Minnow 17.5, който също не ми даваше надежда, че ще се справи с натоварването.

И друг път съм закачал големи туни и то с далеч по-сериозни такъми, като резултата винаги е бил един и същ. След първите 100-120 метра аванс рибата обърна посоката и тръгна към мен и по този начин реално ми позволи да обера обратно, около 60метра, това се случи още на два пъти, след което усетих, че силата или по-скоро скоростта и започна да отслабва, явно все пак не беше чак толкова голяма. Интересно е, че се въртеше по-скоро в кръг и все още не бях твърде далеч от мястото, на което удари. Слънцето вече беше зад хоризонта и светлината бавно намаляваше. Тук някъде рибата взе стабилна посока и започна да ме тегли към открито море, не взимаше много аванс, но каяка се движеше с около 5-6км стабилно в посока Сицилия.

След някъде, около 30мин зверско дърпане усетих, че започвам да омеквам, за радост и туната вече нямаше същата тяга. Дадох и на нея, а и на мен максимално зор, всеки път когато тръгнеше да развива повече я спирах с попмане на въдицата, което явно не и допадаше (наскоро гледах, че братята австралийци така спират туните и явно работи). След такова селско дърпане, бях уверен, че ако нищо не се скъса, то въдицата гарантирано ще се чупи…. За моя не малка изненада нищо не се чупеше, или късаше, а рибата бавно се приближаваше. На няколко пъти направи опити да навакса, но след двайсетина метра отново спираше. Най-трудното дойде, в последните 10 метра, ъглите, които взимаше пръчката бяха невероятни, вече беше тъмно като в рог, нямаше луна а светлината идваше само от звездите, моите сили бяха на привършване, но все пак миналата година бях препрочел „Старецът и Морето“ и духа на бедния Сантяго тихо ми даваше кураж и шепнеше, „ще стане работата, ако на теб ти е гадно, то на рибата и е още по-тежко“. Минаха още 10мин, в които успах да я вдигна съвсем до мен като вече виждах сребърния силует под мен. След няколко последни кръга някъде към 11ч на 3 мили от брега рибата полегна до мен. Гледката беше невероятна, около нея имаше някакви светещи рибки или скариди, които мигаха в призрачна зелена светлина, а около тях пък се виждаше размит облак флуоресциращ планктон. Рибата беше невероятно красива, някъде около 40те килограма - на око и с много красиви шарки по тялото, които на светлината на звездите, като че ли също светеха. Белия воблер с розов гръб и жълт корем се беше зашил уставно странично през бузата и с трите тройки, което обясняваше, защо и не беше успяла да ги изправи.

С трепереща ръка я хванах за опашката и си казах ето! Всичко е възможно - успях!!! Евала Сантяго, прав излезе!…..

За съжаление приликите с историята на Сантяго не свършват дотук. Гледката беше толкова сюрреалистична, че не знам защо реших, че ще снимам точно сега. Бръкнах и извадих телефона с лявата си ръка от джоба на жилетката, но пръстовия отпечатък не искаше да зацепи, заради мокрите пръсти…. Тогава тръгнах да сменям ръцете и поради треперещите от адреналина и умората ръце телефона падна между краката ми в каяка, инстинктивно пуснах рибата и се опитах да го хвана, за да не цопне между педалите. Рибата махна два пъти вяло с опашка, след като усети свободата, но вече беше взела дала, а и си беше с воблера на бузата. Вдигнах пръчката от стойката затворих шпулата и навих два три оборота в момента , в който я напънах с въдицата се чу „трррр“ и линията се скъса…… рибата както беше полегнала се изправи и бавно, показвайки ми черния си гръб отплува в тъмнината със светещия воблер на бузата. Чак на брега видях, че FG възела се беше развързал…….. Не псувах, като че ли и дори не изпитах яд. Огледах се в тъмницата и си казах: Това беше велико!!!! Отне ми, около час да се прибера до брега, а след това спах като къпан и сънувах, как със Сантяго пием ципуро в таверната на плажа.........