Риболов на сом със силикон
1 Юни за мен беше от дните, в които си нямаш ни най-бегла представа, че ще завърши по този начин.
Плана беше след нощната смяна с Petar Lakov да ходим да ловим пъстърви на Искъра под Пънча.
Отиваме и какво стана... Водата пусната на макс, мътна, влачеща какво ли не.
От там решаваме, че ще отидем на една близка кариера от разрешените и да ловим там с лайтовете.
Отиваме и както се и очакваше, перчици, уклеи и слънчаци на силиконовия гамарус на Пепи яко.
Реших да сменям мястото и какво се забутах под една върба да видя няма ли там заради укритието някое рибе, и какво да видя...
От подмола се показва на една черна опашка около 50 см и се вие като змиорка... Почнах да треперя от адреналин, погледах го малко, просто си седеше. От там газ до колата, взимам си Hi-tide 86ML защото беше по-дълга и щеше да ми е доста по-удобно да вкарам силикона там. Само смених шпулата с 0.8 конец със 3ката конец, с който ходя за щуки. Без флуоро, без карабини, без нищо, директно най-големия Slender Shad който имах в кутията, връзване и газ на там. На първото пускане на силикона рибата веднага реагира, излезе от подмола, направи един кръг около дървото и пак се прибра вътре...
Опитах с пляскане на повърхността със силикона, на което рибата веднага реагира, излезе от подмола и се издигна на около 50 см от силикона, ноо нещо я уплаши, извъртя се и изчезна. Бях съкрушен... беше ми се убило желанието за какъвто и да е друг риболов. Поседях още 5-6 минути и рибата взе че се върна там, но вече не реагираше на нищо... Решихме че слънцето вече напича доста силно и няма смисъл да стоим повече и си тръгнахме. Прибрах се хапнах, но вече не ми се спеше, защото само тая риба ми беше в главата ( а още не знаех че е толкова голяма). Подготвих се за дъжд защото около Витоша вече се събираха облаци и газ отново към мястото.
Рибата отново си седи там, пробвах по дъното да пускам силикона, по повърхността, но рибата не искаше да реагира, в същото време ме подпука и дъжда, който си беше доста стабилен дори под дървото. Викам си сега бурята може да го раздвижи и стоях. Заради силния дъжд не можех да видя рибата и чаках да намалее. Виждах силуета на рибата как движи в кръг около дървото и не седи в дупката, явно заради дъжда и гръмотевиците се беше раздвижил. Изчаках да приближи и пуснах силикона да цопне във водата и сома веднага реагира. Приближи се и застана под него, но не се вдигна и го пуснах слендъра да слезе почти пред устата му (всичко това се случва под върха на въдицата) , на момента в който слендъра слезе малко по надолу сома направо го инхалира, последва засек назад, защото на горе нямаше как от дърветата и в този момент всичко си е*а капаците Не бях закачал такова животно до сега. Аванса ми беше почти на макс, едвам удържах въдицата с две ръце, а то си пердашеше стабилно на вътре. Беше минал под няколко клона, коренище и една туфа с водорасли. Мисията невъзможна, но държа въдицата и чакам... Първите два ръна бяха брутални, злобни, усещаше се че рибата не е на кеф от това, че съм я закачил. От ляво на мен имаше паднало дърво, а от дясно яко тръстики и единствения шанс да извадя рибата е право отпред. След 25-30 минути борба рибата вече се беше поизморила и успях да я докарам на около 10ина метра от мен където реши, че ще легне... Въдицата въпреки че има адски много сила, не е направена за такива риби и щеше да се счупи ако я напъна още малко... Реших го, хвърлих въдицата зад мен и хванах конеца с ръка( не препоръчвам на никой никога) и започнах да дърпам плавно. В този момент мислех че рибата се е уплела някъде и всичко е приключило, но в един момент тръгна и на ръка успях да го докарам почти до мен, успя да влезе два пъти в подмола, но вече нямаше толкова сили, натегнах като за финал с колкото сили имам и рибата обърна глава към мен, взе въздух, успях да пъхна ръка в устата й и разбрах че битката тогава приключи... Бях в еуфория, но ръцете не си ги усещах, беше брутална битка и бях толкова изтощен, че не можех и да извикам от кеф Рибата беше като никоя друга която съм хващал до сега... Почти колкото мен дълга, тежка и със брутален цвят, явно заради бистрата вода на кариерата... Слендъра беше някъде там дълбоко в гърлото.
Рибата спря кантара на 32 килограма, а в последствие по въдицата( бях си го отбелязал) измерихме, че е 180 см. Нов рекорд за мен Следващата цел ще е някой речен такъв...
#Tailwalk
#HiTide86ml
#SavageGear
#SlenderScoopShad
#Unitika
Feedback