Риболов на сом със силикон по река Марица

Втори подред уикенд пренебрегвам прогнозата за времето и отвратителното време и втори път подред това ми се отвръща като награда!

По време на краткия джиг риболов снощи забелязах колко беше наядено малкото сомче, което ме наведе на мисълта, че все още се хранят активно. Още докато се прибирах снощи от реката вече бях решен, че сутринта ще се завърна подготвен за сом!

Снощи приготвих няколко работещи цветове от канибала, като ги оборудвах специално с 40 грамова глава тип тирбушон, обирудвана със стингър и тройна кука в размер 1-ца. Като такъм избрах най-стабилния, който имам за момента - Savage Gear XLNT3 бейткастинг вариант с дължина 251 см и тест по примамки до 100 грама. Макарата с която бях оборудван от ово е Savage Gear SG10 в размер 250 и навито влакно PE 4.0!

Отворих очи в 4:40 и след 40 минути вече ринех снега от колата, мислейки дали завалелия сняг би се отразил благоприятно…

В 6:34 бях на реката с ясната идея, че ще търся СОМ’амоу и направо започнах кастовете с тежките силикони, които приготвих точно за тази цел. Бърз поглед на водата с ясната идея какво търся - границата където течението и бавната вода се засичат.

Първите два или три каста бяха опознавателни, пускайки примамката не изцяло до дъното за да добия представа. Следващия каст изчаках напълно развъртането на шпулата до момента в който тя спря и 40-те грама видимо тропнаха на дъното…

Започнах да навивам на къса и насечена проводка, като не оставях течението да търкаля силикона по дъното. Не след дълго усетих по-скоро тежест на линията, отколкото отчетлив удар. Опънах нагоре и усетих твърдо съпротивление в края на линията, ковто по-скоро наподобяваше закачка, но след буквално една секунда въпросната закачка започна да набива мощно надолу и последваха няколко минути изпълнени с затаен дъх и много адреналин…