След няколкодневно канене, най-после дойде време за риболов. Непрестранно прииждащите служебни и семейни ангажименти не ми даваха мира. НО...почти целодневен риболов ми предстоеше и бях готов за него. При предишните излети дърпах основно костурчета, измежду които имаше и по някоя щука. Днес бях само за зъбати, но сложих и някоя блесничка, воблерче и силиконче за раирани...ако вземе че с другите не върви. При пристигането ми на водоема, малко преди 10 часа, вече имаше тръгващи си рибари с думите "днес няма риба, не иска да гони". Заварвам други двама, които чинно си стоян на постовете. За мое учудване единия си скубе каракуди. Рядко някой лови различно от хиюник по такива водоеми, макар каракудите и червеноперките да са трофейни там. Не рядко се виждат и шарани 10+. На втория час от риболова все още няма и следа от рибите. Обиколил съм половината водоем, като този път съм огледал и дълбочините. Буквално сгледане ставаше, навсякъде беше до 1,5 метра под мен. С изненада установих че там съм ловил костурите по-рано, направо се чудя как съм правил проводките. Че и някоя хубава щука извадих от там. Връщам се към стартовата позиция, за да премина към другия участък на гьола. На брега вече е само каракудаджията. Чуват се автомобили и се изсипва тумба от 8 човека. По говора им се разбира, че са хора от махалата, а малко по-късно чувам и "Сашоооо, има ли рибааа". Тогава разбирам че са момчетата, с които се познавам от градския гьол. Казах им, че днес няма да я бъде, ама това не помогна да ги разубедя и да си тръгнат. Окопираха и без това малкото места по брега и започнаха с надвикването. Имах удар на джърк на Savage Gear с ярък цвят. Първия за деня, но рибата до към килце се откачи малко след засечката.
Сложих силикон с искрящ цвят и резултатът не закъсня. В така нареченото прападане (колко да пропада 15 грама в има няма 2 метра вода) ме натресе нещо брутално. Засечка, аванси...лек уплах да не се навре във водораслите, които са навсякъде, затягане на аванса и с второто загребване рибата е в кепа. Нямаше много време да се усети какво се случва, доста по-малка риба очаквах, дори и в каяка обаче не се бунтуваше особено. Отправих се към брега за кратка фотосесия, за която ми асистира единия от новодошлите.
Рибата явно беше привлечена от лепенската на борда ми :D
Използвах излизането за да хапна, поразтъпча и да мина да им се обадя. Единия доста време ме увещава да го пусна пак да лови наградския гьол, нищо че послендия път уж нямаше уловена риба, а в крайна сметка се окача с шаранче 830 грама. Е...в крайна сметка му дадох втори шанс и ще го чакам тия дни да се завърне с останалите. Там ловят мирна риба, но понякога си калпазанстват...е на всеки се случва. Възможност за снимка с тях докато за пореден път сменят мястото, кое от кое по-плитко и по-ветровито.
Връщам се аз на вода и продължавам с ярките цветове. Тъкмо реших че тази MOSCA ми е донесла първата риба на тандем, но се сетих за една на Mepps Lusox, която обаче беше доооста по-малка от тази.
Преди това обаче имах пак доооста силен удър на Lucky Craft Blade Cross 90. Рибата беше със сходни размери и поведение като първата. Успях да я докарам до лодката, но се откачи бързо.
Ветрецът добре си полъхваше, а по някое време ме и заваля:
За да не пускам котвата във водораслите, което после вещаеше цапане, мокрене и баване използвах алтернативни начини за застопоряване на едно място:
Успях да отида до най-плитката част на водоема и да огледам за евентуален бъдещ подход от там. Пуснах една вода на сигурно (пак прав в каяка де) и от там на обратно по течението. Имах доста побутвания, за които смятах че са щуки с муцуните, но се оказаха раирани, които не виждах заради мрачното време.
След около час дъжда спря. Предишните 2 пъти умрях от студ (баси нечовека, 2 пъти умира и пак е жив), а сега бях подгизнал. Дрехи, дъждобрани, непромокаеми долнища в колата, ама...как да спра с риболова, нали само още малко ще оставам...уж. Ама истиснко "уж", не онова като на Валерката. Дръпнах още някоя писалчица...моливче даже. За тях даже не вадих телефона от непромокаемия калъф, това е причината за лошото качество:
На излизане ми се примолват да им взема една тапа, която са скъсали по-рано. Аз така или иначе щях да ходя натам, заради друга тапа...поне повода можеше и да става. Докато се оплитам в кордите забелязвам още нещо на папура - MOSCA ще е наградата за мен:
И разбира се всичко хубаво има своя край - трябва да се прибирам, защото за няколкото часа риболов са се натрупали нови задачи, които ме чакат за да бъдат свършени.
Автор: Александър Мечев
Feedback