Отново е лято, отново е жега, а жената отново иска да ходим на море. С малкия сме, който няма и 2 годинки, но за сметка на това сме с тъщата и нейна приятелка. Усещате ли на къде отиват нещата? Ако не ще ви кажа - няма да има риболов! Освен че е избрано може би най-неподходящото за риболов място в Северна Гърция, то се очаква и чат-пат да го играя шофьор из плажове и магазини.
Та по някое време се потегля и понеже не можело било да е в нормални часове, то ни посреща следната гледка на границата:
Пристигаме ние пред портата на къщата преди обяд и чакаме да стане време за настаняване. Жегата е ужасяваща, а местата за риболов ги знам, тъй като вече за трета година сме на това място. А какво знам ли? Че такива няма! Първи ден нищо не предприемам все още, чакам да дойде сутринта. Вечерта минах през аптеката за бебешко олио, тъй като сутринта преди тръгването не успях да си намеря спрея за влакното.
Към 5:30, още по тъмно бях на плажа. Място на което не бях пробвал да ловя, но щеше да ми донесе някаква представа за ситуацията. Тук не бях с лайт въдицата, но още проучвах на какво ще трябва да се упорства. Установих, че стандартните за морски риболов воблери няма да ми влязат в употреба и ги оставих на страна. С дългата 274 см въдица и акция 10-35 грама, заедно с влакно PE 1.5 хич не бях за малките примамки, до които прибегнах.
Хванах дракон, първия ми на спининг. За негово щастие малък, тъй като са много вкусни. Освен него хванах и няколко сафридчета.
Малко след посрещането на изгрева риболова приключи и стана време да се прибирам.
След обяд направихме разходка с малкия и огледах няколко километра плажна ивица - едно и също навсякъде.
На следващата сутрин си бях избрал място, на което мога да отида с колата съвсем близо до морето - ако се наложи да си взимам нещо или да се местя. Вече бях с Tailwalk Salty Shape Dash Micro Gamer, а вечерта бях сортирал примамките. Още по тъмно хванах пърия сафрид.
От бързане при откачането счупих куката на пилкера и той остана в бокса. Трябваше да сменя примамката и минах на пъстървови воблери. Заложих на Jackson Trout Tune и в първата проводка имах риба и то не каква да е! Първия за мен лаврак, макар и лавраче.
Откачам го, следващо подаване и пак риба, пак лаврак. Да, ама не! Оказа се лефер, някои биха казали леферче. Реших, че ще им скъсам шортите, но това бяха последните читави риби. Смених цвета на същата примамка и хванах сафрид. После пробвах с по-ярки цветове. Имах едно Duo Spearhead Ryuki на което хванах една риба. В ярък цвят имах и един Jackson Artist. Доста добре лети за своите 4 грама, като на максимален кастинг ми хвана 2-та най-големи сафрида, които бяха по 26 сантиметра.
Както и винаги преди това, риболова приключваше малко след изгрева, а и под жаркото слънце не беше много за стоене.
Поредна сутрин и пак съм на плажа, с лайта да ги накажа. Този път съм на устието на една река и мятам ли мятам. Там преди съм ловил дребни лефери на силикон, но активност нещо нямаше. Залагах и на малки воблери, за да имам по-голям шанс дори за дребна рибка. В една по-тихо място доста често нещо разбутваше дребните рибки. Пробвах какво ли не, докато накрая излъгах хищника на Fiiish Power Tail. Вдигам мятащата се риба, мислейки я за лефер. Гледам издължената муцуна и разбирам че е лаврак. Какво бе учудването ми като хванах в ръка улова не мога да ви опиша:
Бях хванал распер в морето. Е...устие на река е, ама все пак съм на морето, на плажа, пличкат ме морските вълни. Пускам го и продължвам риболова с воблери. Този път с Lucky Craft Humpback Minnow. Пак риба и...пак не е от тези които търся, а от онези странните. Оказа се, че първия распер не е случаен и единичен.
Решавам, че щом ми е тръгнало на сладководни риби, а морски така и не хванах в този ден, ще трябва да се насоча към някоя от реките. В Гърция е малко трудно да намериш къде да ловиш, поне ако търсиш по карта. Повечето реки са обрасли напоителни канали или пресъхнали реки, които в дъждовния сезон ще са чудовищно големи. Търся мост на асфалтов път, че там не е като при нас. Покрай реките им е доста обрасло и освен за кола не става и за пеша. Харесвам едно място на 50-тина километра и тръгвам натам. Още със слизането хващам едно кефалче в бързея, след което се запътвам към по-дълбоките вирове.
Слизайки надолу по течението заглеждам бързея и малките рибета в него, чудя се дали въобще да ги тормозя. В този момент поглеждам надолу в краката си и какво да видя?! Чудовищен кефал се опитва да погълне плаващо изсъхнало листо, в гора от закачки.
Замръзвам и с леки придърпвания изтеглям въдицата напред, държейки я само в най-задния край. Цопвам до рибата и с върха правя няколко леки туича, колкото да не издавам присъствието си, но и да провокирам атака. Иииии БАМ! Аванси, рънове към дъното и десетки докарвания и неуспешни опити за вадене. Брега стръмен и песачлив, нямам кеп, а рибата иска морене. Ама как да я моря, като е пълно със закачки и очаквам при всяко влизане в подмолите свободната тройка да се закачи някъде и да загубя и рибата и примамката. В крайна сметка с много мъки, треперене и ситуация на кантар от цопване. вадя рибата. Красив 50 сантиметров кефал!
Вече бях счупил задната тройка, но си ловях така. Вече го бях го сторил с няколко примамки, тъй като откачах рибите с клещите, за да не ги пипам с ръце. За щастие кефала се беше хванал за предната кука, като едното жило беше много здраво забито в горната челюст. Поизтормозих рибата от снимки, след което я пуснах. Места за риболов повече нямаше там, затова се преместих, а там също надърпах доволно кефалчета, където за жалост Ганьо вече е минал.
Местата пак се изчерпаха, а и жегата настъпваше. По пътя на обратно отидох на устието на тази малка рекичка в по-голяма. Доста красиво място, но слънцето беше доста жешко, вече беше станако обяд, глада също ме налегна. Помъчих да хвана някоя рибка, но успех нямах. Нещо постоянно разгонваше дребосъка, но се оказаха големи морски кефали (макар да бях на километри от морето), които хвърляха хайвер. Един от Ганьовците срещнах там. От далеч се зарадвах, че срещам спинингист. Явно ще е подходящо място, ще разбера кое, как и къде. След като наближих видях цапалото във водата, а спининговия риболов представляваше хвърянето на тройка с размерите на юмрук и зверско туичване, клонящо към косене на ливада. Та от тоз простак разбрах, че рибите са морски кефали. Доста красиви и странни риби, доста пъти минаваха пред мен и знаейки че са морски се измъчвах да разбера какви са.
Поредна сутрин, в която спазих традицията. Отидох на плажа преди изгрев, а там се случи същото като всеки изминал път - ловях си дребни рибки с лайта и се радвах на хладното време...но само докато изгрее слънцето :D
Отново най-доволен бях от воблерите на Jackson Trout Tune и Artist, както и на малкото пилкерче, чиято марка не зная (вече с нова тройка).
Последната сутрин реших да се върна на устието, но този път застанах по-далеч от вливането. За жалост мястото не ми хареса, заради изключително малката дълбочина, течението и цвета на водата. Но пък хванах сафридчета, макар че на доста голяма дистанция. Ползвах по-големи пилкери, по-скоро за тежест. Всички риби, както предполагам и откачените, бяха хванати на чепарето. Ползвах готово на Hayabusa с 3 куки.
На джигчето бях закачил в устана, предполагам случайно, първата ми баракуда. Отново с минималистични размери, но е нов за мен вид.
Върнах се нагоре към устието и продължих с чепарето, като продължавах да сменям постоянно римамките под него. Отново риба, пак от ония необичайните и пак на мухата.
Часа вече наближаваше 8, а аз трябваше да се връщам към квартирата, където да натоваря домучадието на колата и да поемам към дома. И така до следващото лято, с надежда за нова дестинация, но и да не е то поне знам кога, къде, какво и на какво в този регион.
Автор: Александър Мечев
Feedback